Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 196

Глава осма

След около час Хелър излезе от стаята си. Шивачите сигурно бяха донесли нещо, защото в огледалото на асансьора видях, че е облечен в тъмносин ежедневен костюм. Платът навярно беше летен, тънък и проветрив, но изглеждаше плътен и дебел. Носеше бяла копринена риза с диамантени копчета на ръкавите, поне така изглеждаше, и тъмно синя вратовръзка. За разнообразие бе оставил бейзболната си шапка, всъщност не носеше никаква шапка. Но като прекоси фоайето разбрах, че пак бе обул шпайковете!

Слезе по стълбите на метрото и се качи на един влак. Слезе на Таймз Скуеър и тръгна по Бродуей покрай сексшоповете. Сви по една пряка. Помислих си, че отива на театър, защото се заглеждаше по театрални афиши.

Вгледа се в едно стълбище. Имаше табела: „СПОРТЕН КЛУБ К.О.“ Качи се по стълбите и влезе в помещение, пълно с боксови круши и боксьори с каски, които тренираха на крушите.

Очевидно го очакваха. До него се приближи треньор и попита:

— Ти ли си Флойд? — и кимна.

Хелър го последва в съблекалнята и треньорът му посочи шкафче. Хелър се съблече и си окачи дрехите. Треньорът му подаде хавлия и го заведе до врата, от която излизаше пара.

Хелър си проправи път, махна с ръка, за да разчисти парата и отсреща се показа Бум-бум Римбомбо, седнал на пейка, плувнал в пот, стиснал хавлия. Тясното лице на дребния сицилианец се губеше сред парата.

— Как си? — каза Хелър.

— Ужасно, момче. Отвратително. По-лошо не може да бъде. Сядай.

Хелър седна и избърса лицето си с кърпата. И от него започна да се стича пот. Сигурно беше страшно горещо.

Седяха в пълна тишина, около тях на гейзери излизаше пара. От време на време Бум-бум пийваше глътка вода от една кана, след това отпиваше Хелър.

След почти цял час Бум-бум каза:

— Пак започвам да се чувствам като човек. Главоболието ми мина.

— Погрижи ли се за това, което те помолих? — попита Хелър. — Надявам се да не те е притеснило много.

— Ами, нищо работа. Я, мога да си навеждам главата. Откак те видях за последен път, не мога да изтрезнея.

Помълча малко и след това явно си спомни какво го беше помолил Хелър.

— Всяка седмица по това време отец Ксавие ходи в Бейон. Той е изповедникът на Бейб, познавал я е още от дете, в Ист Сайд. Вечерят заедно, после той я изповядва и се връща в града, натоварен с контрабандни противозачатъчни таблетки. Една от спирките му е „Грейшъс Палмз“. Тъй че не е никакъв проблем. Ще си ги получиш по-късно тази вечер. Нищо не ми дължиш.

— Много ти благодаря — каза Хелър.

— Ако всички неща се уреждаха толкова лесно — каза Бум-бум, — животът щеше да си заслужава. Но точно в момента не е така. Знаеш ли, момче, понякога животът е направо ужасен.

— Какво има? Може би ще мога да помогна?

— Боя се, че ни човек, ни господ може да ми помогне — каза Бум-бум. — Следващата сряда пак влизам отвъд реката.