Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 200

Бум-бум каза:

— Май надушвам някакви уловки.

— Не, не — каза Хелър. — Няма да те карам да вършиш нищо незаконно. Там, където ще работиш, има много момичета.

— Звучи интересно. Но все още надушвам нещо.

— Е, не е кой знае какво — каза Хелър. — Бил си пилот и тези неща са ти ясни, така че няма кой знае колко да се напрягаш. Освен другите задължения искам ти да се подпишеш на този формуляр за ШЗО като Дж. Терънс Уистър, да се явяваш на три лекции седмично и няколко упражнения.

— НЕ! — категорично отказа Бум-бум.

Беше дребен сицилианец, един фут по-нисък от Хелър и с кестенява коса, докато Хелър беше рус.

— Ако свикнеш хората да ти викат Уистър, а аз навсякъде се представям като Джет или Джером, всички просто ще си мислят, че сме двама различни хора, но според компютрите ще сме едно лице.

— НЕ! — каза Бум-бум.

— Можеш да ми преподаваш материала, който вземате и да се упражнявам по практическите задачи заедно с теб. Честно ще си изкарвам оценките!

— НЕ!

— Ще ти плащам колкото поискаш седмично, освен това няма да те върнат в затвора.

— Момче, не ми е за парите. Двеста на седмица ще са абсолютно достатъчно. Не е за парите. Просто има неща, които човек не може да се накара да направи!

— Като например?

— Виж сега, момче. Аз съм бил пилот. Така, веднъж бил ли си пилот, винаги си оставаш пилот. А пилотът, момче, си е ПИЛОТ! Виж сега, момче, армията е страшно земна организация. Тя си е армия, момче. Тъпанари. Не зная дали разбираш, но ме молиш да се отрека от всичките си принципи. Не мога даже да си представя, че съм в армията. Ще се чувствам толкова деградирал, че няма да мога да се примиря със себе си! Това е то, момче. Гордост!

И двамата хапнаха още спагети.

Стана по-шумно. Бум-бум погледна към вратата.

— Я, сигурно е свършила някоя премиера. Това стълпотворение на вратата трябва да са звездите. Гледай сега, момче. Ако представлението е било хубаво, цялата тази тълпа в ресторанта ще започне да ръкопляска, а ако е било кофти, ще им обърнат гръб.

Хелър се загледа. Джони Матине почти бе станал от стола и се бе извърнал към вратата. Джийн Лологигида бе протегнала хубавата си шия. Трима от фотографите на „Сардине“, които преди бяха обикаляли по масите и снимаха със светкавици вечерящите за личните си колекции, се приготвиха да заснемат нещо велико.

Шумът откъм вратата се засили. Тълпата отпред се раздели.

Вътре влезе полицейски инспектор Графърти, в пълна униформа!

Вечерящите му обърнаха гръб с недоволно мърморене.

— Това е Графърти — изсъска Бум-бум. — Как е събрал кураж да влезе в ресторант на Корлеоне! На него му плаща Фаустино.

Графърти знаеше точно къде отива. Запъти се право към задните маси. Идваше при Бум-бум! Спря отляво на Хелър. Интересуваше го само Бум-бум.

— Цивилните ченгета отпред на улицата са те забелязали да влизаш тук, Римбомбо. Просто исках за последен път да ти видя очите, преди да се върнеш в дранголника.

Хелър не гледаше Графърти. Бе хванал крайчеца на покривката и се мъчеше да го напъха в джоба на Графърти е една вилица! Каква щуротия! Ясно показва, че Хелър разсъждава тривиално.