Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 195

— Задължен съм ти — каза Хелър.

— О, не, не — каза Вантаджо. — Няма да се измъкнеш толкова лесно. Продължаваш да правиш, каквото ти кажа. Съгласен?

— Съгласен — каза Хелър.

— Тогава обади се веднага по телефона и кажи на Бейб, че си приет!

Хелър завъртя телефона с високоговорител на бюрото към себе си и Вантаджо натисна бутона за директна връзка с Бейон. Джовани прехвърли разговора в трапезарията.

— Мисиз Корлеоне, обажда се Джером. Просто исках да ви кажа, че Вантаджо свърши чудесна работа, за да ме приемат.

— Всичко наред ли е?

— Абсолютно — каза Хелър.

Само че не каза нито на нея, нито на Вантаджо как мис Симънс го е подредила така, че да се провали. Хелър хитруваше.

— О, толкова се радвам. Скъпо момче, нали не искаш да пораснеш и да станеш някой простак като другите простаци? Мама иска да станеш мъж от класа, дете, от истинска класа. Да станеш президент или нещо такова.

— Ами, наистина съм ви много благодарен — каза Хелър.

— Така, и още нещо, Джером — добави Бейб с по-суров глас. — Трябва да ми обещаеш, че няма да кръшкаш.

На Хелър му спря дъха. Знаеше много добре, че ще отсъства поне от два-три часа на ден. Бог да благослови мис Симънс!

Хелър се овладя.

— Нито дори от един час, мисис Корлеоне?

— Виж какво, Джером — каза Бейб и гласът ѝ стана още по-твърд. — Знам, че е ужасно да възпитаваш момчета. На мен самата не ми се е налагало, но имам братя и знам! Само за секунда да ги изпуснеш и дим да ги няма, стават волни като птички и чупят прозорците на съседите. Така че отговорът е пределно ясен. Ще ти го кажа без никакви заобикалки. Никакво кръшкане. Дори от един час! Мама ще бди и мама може да пляска! Обещай ми, Джером. Вантаджо, и ти, ако слушаш — а ти слушаш, защото това е телефонът с високоговорител на бюрото ти — погледни му ръцете — да не е сключил пръсти или да е скръстил крака. Как е?

Вантаджо погледна Хелър и каза:

— Няма нищо сключено, миа капо.

О, Хелър бе попаднал на тясно! С глупавите си офицерски скрупули да спазва дадената дума, бях сигурен, че страхотно се измъчва. Нямаше как да спази обещанието, което значи, че няма да обещае. А бях сигурен, че за Бейб Корлеоне фразата „мама може да пляска“ се превеждаше на по-точен език като „дървено пардесю“.

— Мисиз Корлеоне — каза Хелър, — ще бъда откровен. Сега ще да става, каквото ще става. Съвсем честно ви обещавам, че освен ако не се случи нещо с мен или не затворят университета, ще завърша колежа навреме и ще си получа дипломата.

— О, скъпо мое момче! Това е дори повече, отколкото исках! Но въпреки всичко, Джером, не забравяй, че мама бди. Чао-чао.

Вантаджо затвори слушалката и с грейнало лице погледна Хелър.

— Още нещо, Вантаджо — каза Хелър. — Можеш ли да ми дадеш телефонния номер на Бум-бум Римбомбо? Искам да му се обадя от апартамента си.

— Ще празнуваш, а? — каза Вантаджо. — Не те обвинявам. В интерес на истината, той е точно в Манхатън, при офицера, където трябва да се разписва всеки ден.

Написа номера на лист хартия и му го подаде.

— Забавлявай се, момче.

Това ме довърши. Вантаджо може и да беше умен, но този път не проумя за какво става дума. Хелър беше пълен с изненади, да го „бибип“. Сега какво? Университетът ли смята да взривява? Не можех да измисля как иначе ще си спази обещанието, което даде на Бейб Корлеоне.