Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 193

Хелър се обърна да си проправи път сред чакащите студенти, които търпеливо отстъпиха да му направят място. Момичето се обърна към следващия:

— Боже мой, какви първокурсници приемат вече.

— На квитанцията ти пише, че е третогодишник.

— А, вярно! — каза момичето. Обнадежден, аз бързо увеличих звука. — Значи е от атлетите! Щангист! Ей, кажете му да се върне! Бях ужасно нелюбезна! Трябва ми кавалер довечера за танците! Леле, каква съм тъпа! Пък и беше готин.

Да, определено беше тъпа! Толкова възможности ми провали да обвиня Хелър в нарушение на кодекса! Освен това всички видяха как той вдига пет сака с книги общо двеста фунта, сякаш са леки като перце. И съм сигурен, че ако някой беше погледнал от прозореца или през вратата, щеше да види как Хелър си подтичва към метрото, потраквайки с обувки, без за нищичко да го е грижа. На вярата ми в наблюдателността на колежаните бе нанесен тежък удар. Може би всички използваха наркотици. Това бе единственото възможно обяснение! Един извънземен се разхождаше под носа им и се издаваше на всяка крачка, а на тях око не им мигаше.

Хелър отиде направо на улица „Варик“ със същото метро. Влезе в специализираната книжарница. След няколко секунди вече показваше списъка си на един полусляп старец. В метрото бе отбелязал липсващите книги с червен химикал и сега бе дал списъка, заедно с волтарианския скоропис, да му изпълнят заявката.

Старецът отиде отзад в склада и се върна.

— Искаш от всички по трийсет екземпляра, така ли?

— Не, достатъчно е по един.

— А, значи си частен учител. Добре.

Върна се след десет минути, залитайки под купчина книги.

— Сега ще донеса и останалите.

Пак влезе в склада и излезе с нова купчина. Хелър провери заглавията. Стигна почти до края.

— Една липсва — „Аритметика за трети клас“.

— О, вече не я преподават. Сега се учи само „нова математика“.

— Какво е това?

— Не знам. Всяка година измислят по една „нова математика“. Тази година е нещо относно по-големи и по-малки числа, но без изобщо да се използват числа. Миналата година беше редове величини, но все пак ги учеха да броят. Сега престанаха.

— Все пак ми трябва нещо за основите на аритметиката — каза Хелър.

— Защо?

— Ами знаете ли, аз решавам логаритмите на ум и единствената аритметика, която ми е попадала, беше на някакво примитивно племе на Флистан. Използваха овъглени пръчици и късове бял варовик.

— Без майтап? — каза старецът.

— Да, беше по време на една мирна мисия на Флота. Не можеха да повярват, че имаме толкова кораби и започнаха да подскачат около нас, да ги броят, да ги умножават и да ги записват. Но съм виждал и по-изостанали. В едно племе използваха пръстите на ръцете и краката, за да си броят съпругите. Не можеха да имат повече от петнайсет, защото нямаха повече пръсти.

Старецът каза:

— От флота си, а? И аз бях в морския флот по-предната война. Чакай малко.

Отиде в склада и след доста търсене се върна с една прашна, опърпана книжка, стара колкото си иска.