Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 192

— Това е стенография — каза Хелър. — Основните заглавия и автори са на английски.

Да, бяха на английски. Написани с печатни букви.

— Какво е това? — каза момичето и погледна над очилата си, за да вижда по-добре. Сочеше „Основи на геометрията“ от Евклид. — Нямаме книги от този автор. Някакво ново издание ли е?

Хелър ѝ каза, че ще трябва да му помогне, защото и той не знае. Тя отвори каталога и провери по автори. Не го намери, затова трябваше да разгърне един масивен каталог на книги, подредени по азбучен ред на заглавията. После, по съвет на Хелър, провери дали авторът не съществува в заглавие на книга.

— А, ето го! — Възкликна момичето. — „Евклидова геометрия, в интерпретация и преработка от професор Кълч на основата на адаптация от И. М. Плетниц“.

Влезе вътре и намери книгата.

— Писал си, че името е „Евклид“, а то е „Евклидов“. Трябва да се научиш да пишеш.

Не успяха да открият нищо от някой си „Исак Нютон“ и момичето реши, че той сигурно е революционер и е забранен от Нюйоркската полиция. Но Хелър настоя и в крайна сметка успяха да открият някаква книга: „Закони на движението, преписани и адаптирани от книга на доктор Стоп, превод от староанглийско нютонианско произведение на Елбърт Моулдли“ с автор професор М. С. Произнес, доктор по литература.

— Трябваше да ми кажеш, че е в отдела за литература — каза момичето. — Не можеш да се оправяш с най-елементарни каталози.

— Ще направя всичко възможно да се науча — каза Хелър.

— Боже господи — каза момичето, — това се учи в трети клас! На нищо ли не са те научили? В централната библиотека има хора, които специално показват това на студентите. Иди да ги питаш. Аз съм тук да продавам книги, не да уча неща от детската градина! Хайде, давай нататък. Списъкът ти е ужасно дълъг. Стана опашка.

Въпреки всичко започнаха да напредват и купчината книги ставаше все по-голяма. Най-сетне момичето надникна между струпаните книги, за да види Хелър и каза:

— Не можеш да носиш всичко това. А аз нямам намерение да ти ги опаковам. Иди до магазина на колежа, купи си към пет сака и се върни, а аз през това време ще повикам някой да ми помогне да направя сметката.

Хелър тръгна.

Като се върна, напъха книгите в петте сака и плати. След това трябваше доста да се потруди, за да окачи на раменете си всички сакове. Студентите, които бяха останали да чакат, му направиха място да мине, без да проявят интерес.

— Ще се оправиш ли? — викна момичето. — Сигурно тежат поне двеста фунта. Книгите са тежки.

— Не много — каза Хелър. — Само че не съм взел всичко от списъка.

— Да, останаха няколко. Като например някъде трийсетата от горе надолу. „Историята на света, адаптирана от компетентни пропагандисти на движението за деца и одобрена от Американската медицинска асоциация“. Това е за основно училище, четвърти клас. Тук няма такива неща. Ще трябва да си ги купиш от „Стафъм и Глац“, оторизирания книгоснабдител за училищата. На улица „Варик“. — Даде му номера. — Боже господи — добави тя, — откъде ги изнамери всичките тези заглавия?