Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 191

Загубих ума и дума. Как е възможно тази окъсана и опърпана мижитурка да влезе в банка ѝ да вземе заем от пет хиляди долара, само като им размаха пред очите някакви си двеста долара?

— Чакай малко — каза Хелър, който явно се сети за нещо след дъжд качулка. — За да основем всички тези корпорации в Хонконг и Таити и къде ли не, ще ни трябва много време. Какъв график предвиждаш в това отношение?

— О, това ми е лошото на мен — каза Изи. — Напоследък бях подложен на такова нервно напрежение. Не исках да ти казвам, защото се страхувах, че ще се откажеш.

— И така, за колко време? Два месеца? Година?

— О, небеса, не! Мислех си следващия вторник! Предполагах, че ще настояваш за петък, но заради уикенда…

— Следващия вторник — повтори Хелър. Започна да се ентусиазира. — Значи спешно ще ти трябват пари. Ето десет хиляди като начало. Ще стигнат ли?

— О, небеса, да. Даже ще артисат. Ще ги заключа в сейф на автогарата, за да са на сигурно място. После ще ги внеса в първата банкова сметка. А когато всичко е уредено и си внесеш капитала в различните банкови сметки, той ще започне да циркулира и да се трупа. Много ли е нахално от моя страна да те помоля да се срещнем тук, на тези стълби, в четири следобед във вторник?

Аха, май най-сетне разбрах. Този Изи беше хитър и изпечен мошеник. Ще вземе всичките пари на Хелър, ще ги задигне и Хелър ще остане с празни ръце. Отказах се от всякаква идея да се бъркам в работата на Изи Ъпщайн. Та той не даде на Хелър даже една разписка!

Изи си получи плана обратно от ентусиазираната тълпа. Даже няколко доброволци изявиха желание да му помогнат да носи ролката.

Изсмях се. Може би Хелър го виждаше за последен път!

Глава седма

Доста се окуражих от броя на потенциалните ми съюзници срещу Хелър, в случай че другите ми планове пропаднат. Вантаджо, мис Симънс, а сега и този Изи Ъпщайн. Започнах да си правя списък. След като се обадят Рат и Търб, вероятно ще мога да оправя много неща в плановете.

Хелър прекара остатъка от следобеда в проверяване къде се намират останалите му часове. Очевидно продължаваше да го мъчи въпроса как да бъде на две или три места едновременно. После заобиколи сградата, на която пишеше „Журналистика“ и попадна на книжарницата.

Цял ден обикаля насам-натам, среща се е хора, пъха си носа в офисите на преподавателите и правеше някакъв списък. Беше извадил телбода от компютърните разпечатки на програмата му и пишеше на обратната им страна. Беше запълнил площ, дълга цял ярд, със заглавия на книги, учебници, ръководства и автори. Подаде списъка на момичето зад щанда. Явно беше студентка и работеше там по няколко часа на ден. Беше и хубава.

— Всичко това? — каза тя и нагласи очилата си с рогови рамки. — Някои неща не мога да ги разчета. Защо не ги учат децата в днешно време да четат и пишат.

Хелър надникна да види какво не ѝ беше ясно. Ха! В горния край списъкът беше наблъскан с волтариански скоропис!

Химикалът ми спря. О, виждал съм доста нарушения на кодекса. Може една курва или шивач да не разберат, че си имат работа с извънземен, но това беше колеж, а там хората са умни.