Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 190

— Защото никъде няма да се появи името ти. Всичко, с което открито си свързан, по никакъв начин няма да има връзка с това тук. Всички тези компании са частни, създадени с цел печалба и са управлявани от действителни акционери. Невъзможно е някой да проникне в системата! Отстъпи малко назад.

— Само за още едно нещо се нуждая от одобрението ти. Не съм го отразил в този план. Помолих един студент от факултета по изкуствата да ми го начертае на закуска.

В основата на ролката имаше друга ролка. На нея бе нарисувана картина около два на три фута. Представляваше черен глобус. От горната част стърчеше нещо, което приличаше на малко въженце. От върха му излизаха искри.

— Какво е това? — попита Хелър.

— Това е моето предложение за фирмения знак на „Мултинешънъл“! Всъщност това е старият символ на анархизма — бомба! Виждаш ли запаления фитил?

— Химическа бомба — каза Хелър.

— И като го обърнем надолу, виждаме само тъмна сфера с мъничко облаче отгоре. Знакът ще изглежда така, но аз и ти ще си знаем какво всъщност представлява. Одобряваш ли?

— Ами, защо не — каза Хелър.

— И плана, и знака?

— Защо не?

— Знам, че е направено набързо и е в съвсем груб вариант. Даже не съм написал голяма част от имената. Мисля, че постъпваш много толерантно, като ги одобряваш.

— Какво е това? — обърна се към Хелър един новопристигнал студент. — Произведение на изкуството ли?

— Да — каза Хелър. — Произведение на изкуството!

— Ами в такъв случай да прибираме всичко — каза Изи.

— Не — едновременно се чуха няколко гласа от насъбралите се.

Някой каза:

— Много хора нямаха възможност да го видят. Защо не го прострете на стълбите, за да могат да идват хора и да го гледат. Могат да се качват на парапета, или да се покатерват на статуята.

Хелър и Изи нямаха избор, оттеглиха се и ги оставиха да правят, каквото искат.

— Успя ли да се запишеш наново? — попита Хелър.

— О, да — каза Изи. — Затова малко закъснях. Докато правих всичко това, хрумна ми съвсем нова идея за дипломна работа. Вече говорих с тях. Смятам да пиша по следното: „Ролята на корпорациите за цялостното подкопаване на съществуващия световен ред“.

— И ти разрешиха да се запишеш наново и да пишеш по това?

— Виждаш ли, преди постоянно допусках грешката да се забърквам в политологията и те не пропускаха да ми го изтъкнат. Дисертацията ми е по бизнес администрация. Но тази нова идея е страхотна. Не се споменава думата „правителство“, а има думата „корпорации“. „Световен ред“ може да се тълкува като „капиталистически финанси“. Тъй че освен ако пак не ме връхлети отнякъде ужасната съдба, в края на октомври ще мога да си получа докторската степен.

— Значи си изплатил заемите?

— О, да. Можеш да си прибереш аванса от двеста долара.

— Но как…?

— Веднага след като се разделихме вчера, отидох в Американска Банка. Показах им двестате долара, с които доказах, че имам работа и взех еднократен заем от пет хиляди долара. Платих си държавния заем и ми останаха доста повече, отколкото ми трябват. Няма да се налага да спя в парка — винаги се притеснявам да не ме нападнат. Мога да остана в някое общежитие една-две вечери, докато наемем офис. И ако нямаш нищо против, след това ще спя там.