Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 186

— Наистина, мис Симънс…

— О, за малко да забравя. Просто в случай че имаш излишно свободно време — докато мързелуваш с такава програма — добавих още един предмет като компенсация за един незадължителен предмет, който ти липсваше. Става въпрос за „Удоволствието от природата“ 101 и 104. С едната група ще излизаш навън всяка неделя и ще се възхищаваш на птичките и дърветата и може би ще научиш колко гадно е да се правят онези смъртоносни бомби! Аз преподавам на тази група, тъй че ще мога да те наглеждам. Сега вече можеш да ми благодариш, Уистър.

— Наистина, мис С…

— И понеже те така се интересуват от парите, всичко това ще ти струва още хиляда петстотин трийсет и три долара. Надявам се да ги нямаш. Плаща се на касата. Довиждане, Уистър. СЛЕДВАЩИЯТ!

Хелър взе подготвените графици и документи. Взе и разписката.

Отиде на касата и плати.

Охо! Мис Симънс изцяло ме спечели на своя страна. Какъв характер! Помислих си да ѝ изпратя бонбони „от таен почитател“. Не, като че ли един месингов бокс ще ѝ подхожда повече. И може би един нож от Отдела на ножовете, да си го държи на бюрото. Но като си помисля, май няма нужда от тях.

Глава шеста

Малко преди обяд Хелър се появи пред библиотеката. Беше внушителна сграда в римски стил — десет масивни колони се простираха отпред. Огромна ротонда, много благородна фасада. Отпред имаше голяма площ стълби, широка почти колкото самата сграда.

Хелър мина край фонтан и статуя, на която пишеше „Алма Матер“. Изкачи до половината стълбите и тежко се отпусна на камъка.

И имаше защо. От два часа насам, откак започна да обикаля на зигзаг огромната площ на университета, не можех да спра да се смея. Ходеше ту тук, ту там. Отбелязваше си всяка една от огромния брой класни стаи, аудитории, занимални и лаборатории, където трябваше да присъства. Постоянно поглеждаше в своя екземпляр от компютърната разпечатка и се убеди, че в програмата му в един час имаше две занятия, например, а след това дупка, а в един случай имаше и три едновременно! Аз се заливах то смях. Даже великият Хелър не можеше да се справи с такава програма. И така седем дни в седмицата!

Докато седеше под горещото обедно слънце, вероятно прозря, че няма начин на земята, по който да се сдобие с диплома и да изпълни глупавите си планове, за да успее в мисията си напук на мен. И да ме убие.

Тук-таме по стълбите минаваха студенти, но не се тълпяха особено. Млади мъже и жени, облечени небрежно. Хелър изглеждаше по-млад от доста от тях, макар че на практика беше с няколко години по-голям и ако трябва да бъда честен, с няколко десетки години по-опитен. Колко ли глупаво се чувстваше — кралски офицер от Флота, седейки сред тези наивни създания. Още една шегичка за негова сметка, а също и за тяхна. Представих си какво ли ще си помислят, ако знаеха, че един волтариански боен инженер седи точно там, пред погледите на всички, един манко от Аталанта, на стотици светлинни години далеч, притежаващ петдесет-доброволната звезда, който може да взриви планетата им на парченца с лекотата, с която може да се изплюе, или пък може да предотврати нашествие, в което всички те ще бъдат погубени. Какъв майтап. Колко бяха глупави!