Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 176

— Благодаря ви за помощта, господин Тодъл — каза Хелър.

— Винаги се радвам да помогна, Уистър. Можете да се отбиете по всяко време.

Хелър излезе и затвори вратата. Затича се.

Глава втора

Хелър измина разстоянието между 116-та Улица и Бродуей като състезателен кон. Дори някой да забележеше, че се движи по-бързо от нормалното, Хелър нямаше да разбере. Но нюйоркчани никога не забелязват нищо. Пък и де факто той не се движеше с някаква изключителна скорост — някои коли се движеха по-бързо. Радвах се, че разликата в гравитацията не му е дала някакви феноменални способности. За него нещата тук тежаха само с една шеста по-малко от обикновено.

Съдейки по това как минават нещата край него, движеше се само с около двайсет мили в час.

Естествено, бях малко озадачен от отявления му антагонизъм към един анархист. Или да не би да се страхуваше за данъчните, на които им предстоеше среща с маниакално луд с необикновена сила? Може би контакта му с ФБР е наклонил везните в полза на правителството на Земя. За себе си мога да кажа, че на негово място досега да съм поискал политическо убежище.

Стигна 125-та Улица и се втурна по нея, търсейки с очи номера. Лесно се ориентира по трите правителствени коли, паркирани отпред. В тях нямаше никого.

Хелър хвърли бърз поглед на сградата. Номерът почти не се четеше. Беше една от многобройните изоставени къщи с апартаменти, които изобилстват в Ню Йорк. Наемите са високи, наемателите всичко потрошават. Ако собственикът се опита да поправи сградата, наемите се вдигат и наемателите пак потрошават всичко. Тъй че собствениците просто оставят всичко да гние. А тази специално бе толкова зле, че нямаше нужда наемателите да се опитват да я правят по-зле. Очевидно никой човек с ума си не би опитал да живее тук. Входната врата изглеждаше така, сякаш е била мишена на артилерийски обстрел.

Хелър заобиколи срутилите се парчета от мазилката и влезе. Спря. От втория етаж идваше шум от чупене.

Хелър се качи по остатъците от стълбището.

Един правителствен агент седеше пред вратата и си чоплеше зъбите.

Хелър се приближи до него.

— Търся Израел Ъпщайн — каза той.

Агентът попадна на едно особено сочно парче между зъбите си, сдъвка го и каза:

— А, така ли. Още нямаме заповед за арестуването му, така че не можеш да минеш за съучастник. Но веднага щом тикнат вътре доказателствата, заповедта ни е в кърпа вързана.

— Къде е той? — попита Хелър.

— А, той ли. Ами, ако първо го оставим да избяга, ще го обвиним в бягство и това ще стигне да го натикаме, където му е мястото.

— Къде отиде той?

— О, избяга по 125-та Улица — каза данъчният и посочи на запад. — каза, че отива да се дави в Хъдсън.

Хелър се обърна да си ходи. Двама агенти седяха точно зад него с извадени пистолети.

— Тъпак — каза онзи, който си чистеше зъбите. — Ей, Макгайър! — викна той към апартамента. — Тука е дошло едно негово приятелче!

Двамата агенти в коридора бутнаха Хелър напред с пистолетите. Натикаха го в апартамента.

Преди това място може и да е било в окаяно състояние, но сега бе направо бедствие. Нямаше нищо цяло. Всичко беше на трески! Данъчните агенти разковаваха дъски с лостове и здраво стоварваха чукове по мебелите.