Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 168

Стрелях и от двете цеви.

Ревът бе оглушителен.

В декоративното дърво бе пробита дупка.

Едно-единствено перце полетя бавно надолу сред пълна тишина.

Веднага се почувствах по-добре.

Естествено, веднага долетя една кола от охраната, но аз със смях ги отпратих.

Чувствах се ободрен. Вече можех да мисля. Седнах на една пейка.

С каква информация разполагах? Добре, днес бях научил нещо жизненоважно. Курвата ни най-малко не бе съобразила, че той работи с волтарианско спасително въже. Шивачът даже бе седнал върху флотски комплект инструменти, на който ясно пишеше какво е, и просто го бе отместил. Хората в сегашното жилище на Хелър не бяха никак наблюдателни! Може би щеше да е съвсем различно, като иде в колеж. Но в „Грейшъс Палмз“ никой нищо няма да забележи.

Отидох до бюрото си. Написах телеграма в груб тон, която веднага трябваше да бъде пратена в Нюйоркския офис:

РАТ И ТЪРБ СА НЯКЪДЕ В РАЙОНА НА НЮ ЙОРК. НАМЕРЕТЕ ГИ И ГИ ЗАСТАВЕТЕ ДА СЕ ЯВЯТ. АКО ТАЗИ ЗАПОВЕД НЕ СЕ ИЗПЪЛНИ ВЕДНАГА, ЦЕЛИЯТ ПЕРСОНАЛ НА ВАШИЯ ОФИС ЩЕ ПОСТРАДА СЕРИОЗНО.

СОЛТАН БЕЙ

Като се обадят, ще им дам указания да намерят всички планове на сградата и да подготвят почвата.

С тяхна помощ ще уредя този въпрос веднъж завинаги. И то преди самият аз да започна да проявявам симптоми на нервно разстройство.

Телефонирах да дойде пратеник и пуснах съобщението.

Налях си кана с шира и се върнах пред екрана.

Смущението бе изчезнало. Хелър слизаше с асансьора надолу.

Глава шеста

Хелър бе облякъл новия костюм. Видях го с периферното му зрение в едно от огледалата на асансьора. Беше светлосин летен костюм и този път за разнообразие му ставаше, но джобовете му бяха много издути. Беше сложил синя риза с широка яка, разтворена върху реверите, както беше шик, предполагам, но все пак си изглеждаше твърде млад. И в крайна сметка каквото и да се бе опитал да постигне шивачът, ефектът напълно се проваляше, защото Хелър пак бе с червената бейзболна шапка, вирната върху русата му коса, а като тръгна във фоайето разбрах, че е обул и бейзболните обувки. Може да беше чист и спретнат, някои можеха и да го смятат за много красив, но той си оставаше абсолютно безпросветен по отношение на шпионажа и подходящия за задачата външен вид. За бейзболната шапка можех да го разбера — смяташе, че е на работа. Но тези шпайкове, само защото няма удобни обувки! Идиот!

Все пак, трябваше да бъда толерантен — дните му бяха преброени.

Отиде в трезора и спря пред личния си сейф. Забелязах комбинацията.

Разпръсна парите си в сейфа. Долових отнякъде други гласове в иначе тихата сграда. Увеличих звука. Някой говореше по телефона. Чувах целия разговор. Водеше се на италиански.

— … така че това не е никакво извинение да го оставиш да спи до късно! — Гласът на Бейб Корлеоне.

— Но Бейб — каза Вантаджо, — това няма нищо общо с момичетата. Онези двете особи от ООН харчат половината средства, отпуснати от държавите им при нас и добре че той не ги остави да се избият.

— Вантаджо, да не би да се опитваш да изкараш, че аз не оценявам това?