Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 169

— Не, не, миа капо!

— Вантаджо, да не би да се опитваш да пречиш на кариерата на това момче?

Хелър си броеше парите, банкнота по банкнота. Изглежда реши, че някои банкноти са фалшиви.

Вантаджо очевидно остана без думи. Най-накрая, дишайки учестено, каза:

— О, миа капо, как можеш да кажеш такова ужасно нещо?

— Знаеш, че образованието е важно нещо. Ревнуваш и искаш той да свърши като всички останали?

— О, не! — изплака Вантаджо.

— Тогава моля те, обясни ми. Ще те изслушам. Няма да ти викам. Ще слушам търпеливо. Отговори ми на този въпрос: преди два дни прочетох в „Съндей“, че вчера започва приемането на документи в „Емпайър Юнивърсити“. И когато най-спокойно и търпеливо ти задавам простия въпрос „Записано ли е момчето и кога започва училище?“, получавам глупавия отговор, че е спал до късно.

Вантаджо се опита да каже нещо.

— Миа капо…

— Така, и аз, и ти, и добрият господ знаем, че момчетата мразят да ходят на училище — продължи Бейб. — Знаеш, че трябва да ги караш насила, Вантаджо. Знаеш, че трябва да ги заставиш. Братята ми, бог да ги прости, с бой ходеха на училище, така че няма защо на мен да ми ги обясняваш тези неща.

— Миа капо, заклевам се…

— Тъй че искам да ми отговориш само на един въпрос, Вантаджо, ако ми позволиш да взема думата: защо не си упражнил своя авторитет и власт над момчето? Защо той не изпълнява твоите заповеди? Не, не си прави труда да спориш с мен. Само ми се обади точно след половин час и ми кажи, че е тръгнал за училище.

Хелър бе решил, че само защото върху някои банкноти имаше Бенджамин Франклин, те не са фалшиви. Беше подредил парите на купчини, но не бе доволен от сумата и поклати глава.

Прибра петнайсет хиляди в джобовете си, които вече бяха издути от господ знае какво. Затвори сейфа и го заключи. Тъкмо се канеше да излезе от „Грейшъс Палмз“, когато го спря гласът на Вантаджо от офиса.

— Мога ли да те видя за минутка, малкия?

Хелър влезе. Вантаджо бе свъсил вежди. Изглеждаше много скапан. Посочи към един стол. Но като всеки италианец не мина направо към въпроса. Смятат го за неучтиво.

— Е, момче, как се разбираш с момичетата? — Мрачно каза той.

Хелър се засмя.

— О, много лесно е да се оправяш с жените.

— Ако беше на моето място, нямаше да смяташ така.

Аха, тук попаднах на следа. Вантаджо ревнуваше Хелър. Страхуваше се, че Хелър ще му отнеме работата.

— Я ми кажи — каза Хелър, — може би точно с теб трябва да се консултирам по този въпрос.

— По какъв въпрос? — каза Вантаджо много предпазливо и с отбранителни нотки в гласа. Да, нещо го глождеше.

— Ами знаеш ли — започна Хелър, — имам доста пари, но мисля, че ще ми трябват много повече.

— За какво?

— Ами, трябва да направя нещо за тази планета.

— Искаш да кажеш, че плануваш да завладееш цялата планета? Виж какво, малкия, никога няма да успееш без диплома.

— О, това е вярно — каза Хелър. — Но освен това за такива неща трябват пари. И за това исках да те питам къде наоколо има салон за хазартни игри?

Вантаджо избухна.

— Хазарт! Трябва да си полудял! Ние владеем бизнеса и да ти кажа право, момче, ще останеш гол и бос. Всички са мошеници.