Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 167

Вратата на кабинката се отвори. Подаде се ръката ѝ. Беше свалила анцуга. Държеше в ръка парче сапун. Каза:

— Скъпи, нека ти изтрия гърба, преди да…

Пак това смущение!

Страшно се ядосах. Екранът просто стана на ивици и не се чуваше нищо друго, освен бучене. Това най-активно ми пречеше да получавам информация от този апартамент, да разбера къде си държи инструментите и всичко останало. Не можех да започна акцията за получаването на кодовата хартия, което в крайна сметка щеше да доведе до унищожаването на Хелър. Минутите се проточиха в половинчасова агония.

След това всичко стана нормално.

Хелър седеше на дивана и пиеше кафе. Беше съвсем сам в апартамента.

На вратата се почука и Хелър каза с типичния си проникновен флотски глас:

— Влез, не е заключено.

Влязоха цял куп шивачи.

Започнаха да му показват най-различни фини материи — лятна коприна и мохер, вълнен плат, габардин, коприна за ризи.

Главният шивач, с позволението на Хелър, седна на дивана с един каталог. Усети, че под него има нещо, стана и извади изпод себе си куфарчето с инструментите. Трябваше само да разгледа надписа и някои от тези странни нещица вътре, за да разбере, че разговаря с извънземен.

— Донесохме един всекидневен костюм, който можете да облечете днес, млади господине. Но трябва да ви направим и гардероб за обществото, и гардероб за колежа. Модата тази есен е малко по-особена. Приятна и спретната, но особена. В този каталог на Ив Сейнт Гил можете да видите, че яката…

Да ти се повдигне. Кой го бе грижа за тези префърцунени моди и широчината на крачолите. И все пак имаше един габардинен шлифер с многобройни коланчета, пагони и място за пистолета, който въпреки всичко ми хареса. Много приличаше на един от шлиферите, които носеше Хъмфри Богарт. Само че всичко останало… Чак сега разбрах кой е истинският източник на антипатията ми. Грешката не беше в модите и стиловете, а в шивача. Беше хомо. Ако нещо не мога да понасям на този свят, това са педерастите!

— А сега бихте ли се изправили, млади господине?

Клекна пред Хелър и започна да му взема мерки за панталоните. Като че ли имаше някакъв проблем със сантиметъра. Постоянно го развиваше все повече и повече.

— О, добро телосложение — изхили се той.

— Какво има? — каза Хелър. — Твърде тесен ханш?

— О, не, млади господине. Не говорех за ханша.

И пак се появи смущението!

Търпението ми се изчерпи!

Изправих се. Тормозеха ме отвратително и жестоко! Лично мен! Тормоз ли? Ако не се сдобиех с кодовата хартия, бях мъртъв!

На вратата към тунела за офиса на Фахт се почука. Отдолу пъхнаха още едно съобщение от Търб и Рат.

Пишеше:

Държим под око онова местенце на брега. Стоим там, в случай че изплува.

Това ме довърши!

Излязох от къщата и неспокойно се заразхождах из градината.

Това „бибип“ пищящо канарче! Весело си пееше и свирукаше на дървото! Отгоре на всичко това на някой му е весело!

Отидох в стаята и се върнах с ловна пушка. Заредих я. На един клон видях да пърха нещо жълто.