Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 166

— Ето ти въженцето, скъпи — каза тя. — А сега, какво да правя?

Той го пое, размота го и го нави около китката си още докато падаше — типична флотска фукня. Не зная как го правят.

— Само развий това, Марта. Просто върви напред и го развивай на земята.

— Окей, скъпи — каза тя.

Тръгнаха напред. Тя развиваше кабела, а Хелър го прикрепяше по парапета с кукичките.

След това осъзнах още нещо. Хелър сигурно знаеше откъде идва смущението. Покривът, където полагаше кабела, бе дълъг около триста и петдесет фута, може би два пъти повече от широчината на сградата. Антената бе извън зоната на смущението. Опитах се да пресметна какво би могло да бъде това смущение, защото не само бях крайно любопитен какво прави в този апартамент, но трябваше да знам и къде е скрита кодовата хартия. Съвсем се обърках.

Момичето бе стигнало до отсрещния край на покрива.

— А сега какво, хубавецо? — каза тя.

— Слез в стаята, отвори вратата към балкона, излез и пак подръж спасителното въже.

Тя изтича надолу. Хелър завърза въжето към кабела и го нагласи така, че да падне върху балкона. Момичето се показа отдолу и хвана въжето.

Хелър укрепи горния му край в каменния парапет, прекрачи ръба и…

Пак извърнах лице. Този тип ме подлудяваше! Нямаше капка разум. Не даваше „бибип“ за височината или за врата си. Чувах как кукичките се забиват във вертикалната стена, но не смеех да погледна. Знаех какво ще видя — мъничките хора и коли далеч отдолу!

Звук от дезинтеграторна бормашина. Престраших се да погледна. Беше отпуснал космическото спасително въже и пробиваше дупка в стената за кабела. С волтарианска дезинтеграторна бормашина!

Усилено наблюдавах момичето за някаква реакция от нейна страна. Тя гледаше как малката като длан машинка отхапва в стената дупка с точни размери, без нищо да се върти. Никакви стружки или искри. Истинско чудо на тази планета. И тя каза:

— Хе, я гледай как тази джаджа яде камък!

Хванах го!

Тя продължи:

— Ще се обадя долу да ти донесат закуска, скъпи.

Прибра се във всекидневната. Това ме потисна.

Хелър също влезе, свърза кабелите и след малко антената заработи. Включи телевизора. Поигра си с радиоантенния ротатор. Сигналът се менеше постоянно, значи антената се въртеше.

— Хей, страхотна картина! — Каза курвата. — Успяхме. Веднага ще изпратят закуска.

Хелър подреди инструментите си. Аха, сега ще видя къде си държи нещата. Без съмнение щеше да скрие космическото спасително въже и дезинтеграторната бормашина. И нямаше никакво смущение.

Затвори куфарчето с инструменти. О! Точно отгоре на куфарчето, с огромни букви пишеше:

ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР ФЛОТСКИ КОРПУС БОЙНИ ИНЖЕНЕРИ

Вярно, пишеше го на волтариански, но все пак го пишеше черно на бяло!

Хвърли куфарчето на дивана. То падна с надписа нагоре.

Отиде в банята и свали обувките и спортния бейзболен екип. Влезе под душа за масаж.

Едрите капки барабаняха по него, но въпреки това чувах как някой отваря и затваря шкафчета и чекмеджета в банята. Тази жена, Марта, трябваше само да забележи куфарчето, да дойде и да каже: „Ей, какъв е този надпис? Прилича на нещо чуждоземно.“ И за това спокойно вече можеха да го застрелят.