Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 164

Рон Лафайет Хаббард

Той притеснено се огледа. В момента във фоайето нямаше никого от охраната.

— Настоявам! Настоявам да ми кажеш!

Заместник-делегатът хвана регистратора за сакото.

Хелър се изправи. Глупак. Нали му казаха, че онзи има индонезийска кама в ръкава! А това е най-опасната къса сабя! При това аз нямах кодовата хартия.

— Харлота я нямаше! — Излая заместник-делегатът. — Тя е със Стафумо! Знам аз!

Вратата на асансьора се отвори и един много дебел тъмнокож господин с бизнес костюм излезе.

— Стафумо! — изкрещя заместник-делегатът. — Враг на народите! Капиталистически червей! Смърт на агресора!

Втурна се през стаята. Регистраторът отчаяно натискаше бутоните под гишето. Стафумо се уплаши и опита да се върне в асансьора.

Заместник-делегатът светкавично извади камата от ръкава си. Стоманено острие, дълго два фута!

Замахна. Острието изсвистя.

Горният край на жилетката на Стафумо зейна!

Заместник-делегатът отстъпи назад за нов удар.

Изведнъж Хелър се озова пред него!

Острието пак се стрелна светкавично.

Хелър го сграбчи за китката.

Заби палец в обратната страна на дланта му. Острието падна.

Хелър го улови за дръжката, преди да падне на пода.

Охраната се появи. Хелър ги отпрати с махване. Леко избута заместник-делегата и Стафумо в асансьора.

— В коя стая е Харлота? — попита Хелър с ръка, готова да натисне бутона на асансьора.

Стафумо и заместник-делегатът го зяпнаха. Хелър заплашително стисна камата.

— Хайде, хайде — каза той. — Поне ми кажете на кой етаж. Можем да я намерим.

— Какво смяташ да правиш? — каза заместник-делегатът.

— Ами как — каза Хелър, — тя е поставила в неудобно положение двама важни джентълмени. Естествено, трябва да я убием. — И стисна камата.

— Не! — викна Стафумо — Харлота не!

— НЕ! — извика заместник-делегатът. — Моята мила Харлота, не!

— Но това са законите в този дом — каза Хелър. — Заради нея можехте да пострадате вие двамата. Това не е позволено!

— Моля ви — каза Стафумо.

— Моля ви, недейте — каза заместник-делегатът.

— Мисля, че няма друг начин — каза Хелър.

— О, да, има! — триумфално викна заместник-делегатът. — Можем да се договорим на конференция!

— Правилно — каза Стафумо. — Това е правилното разрешение за всякакви международни спорове!

Двамата веднага седнаха в ъгъла на асансьора един срещу друг.

— Първо, дневния ред — делово каза заместник-делегатът.

Хелър спря асансьора и излезе, като ги остави вътре.

Един от италианците от охраната каза:

— Благодаря, малкия. Това се казва майсторлък с ножа. Но трябва да внимаваш какво ти говоря. Имат дипломатически имунитет, нали знаеш, и не могат да бъдат арестувани за нищо, без значение какво направят. А обикновените американци като мен и теб, които се подчиняват на закона, могат. Обикновено гледаме да се скрием, когато пристигне този. Може би сега вече ще внимава повече.

Излезе Вантаджо, Хелър му подаде индонезийската кама.

Двамата бивши противници излязоха от асансьора.

— Стигнахме до съгласие — каза Стафумо. — Двустранна окупация на територията.

— Понеделник, сряда и петък Харлота е за мен. Той ще идва във вторник, четвъртък и събота — каза заместник-делегатът.