Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 163

Прегледа имотите извън града — за такива се считаха всички места след предградията и изцяло извън града. Предлагаха се в Бък Каунти, Пенсилвания, Върмънт и в различни области в Кънектикът. Всички бяха идеални за почивка през уикенда. Загледа се в една такава обява. Пишеше:

ИМАЙ СОБСТВЕНО ФЕОДАЛНО ВЛАДЕНИЕ

БЪДИ МОНАРХ В СОБСТВЕНИЯ СИ СВЯТ

ГОЛЯМО имение за нищо пари

ЦЕЛИ ПЕТ АКРА. БЕЗ ПОСТРОЙКИ

ДЕВСТВЕНАТА ПРИРОДА НА КЪНЕКТИКЪТ

САМО 300 000 ДОЛАРА

Очите му заседнаха на тези 300 000. Отвори вестника на друга страница. Прегледа „Стоков пазар“ с огромните колони предлагани стоки и цифри. Натъкна се на много неразбираеми съкращения.

Движение откъм вратата с надпис „Управител“. Едър тъмен мъж в тюрбан излезе оттам с Вантаджо. Спряха се до вратата във фоайето, за да довършат разговора. Бързо увеличих звука.

Говореха на английски. Мъжът в тюрбан благодари на Вантаджо, че е оправил недоразумението със сметката. Огледа се и забеляза Хелър.

— Ново лице — каза гигантът в тюрбан.

— О, онзи младеж — каза Вантаджо. — Баща му е много важен човек, мюсюлманин. Женен за американска актриса. Това е синът. Ще ходи в колеж и баща му настоя да живее тук. Не можехме да откажем. Щеше да стане дипломатически скандал.

— Аха — каза онзи с тюрбана. — Мога да ви обясня как стоят нещата. Трябва да разбирате мюсюлманската религия. Виждате ли — авторитетно продължи той, — в Близкия Изток по традиция децата, в това число и момчетата, се отглеждат и трябва да живеят в харем. Този публичен дом може би е най-близко до харема в Щатите, затова баща му се е спрял на него. Това не бива да ви учудва.

— Благодаря, че ми изяснихте това недоразумение — каза Вантаджо, докторът по политология.

— Ще ида и ще го поздравя на родния му език — каза гигантът в тюрбан. — Така ще се почувства като у дома си.

И тръгна! Спря пред Хелър. Извърши ритуалния поздрав с ръка за арабите. Каза нещо, което приличаше на „Алейкум салаам“. И след това дълга поредица неразбираеми звуци. Арабски.

Ами сега! Хелър не говореше арабски.

Хелър стана. С подчертана любезност повтори едно към едно движенията с ръката и поклона. После каза:

— Ужасно съжалявам, но ми е забранено да говоря на родния си език, докато съм в Щатите. Мога да ви уверя, че се чувствам чудесно и от сърце ви пожелавам да прекарате приятна вечер. И двамата се поклониха. Гигантът с тюрбана се върна при Вантаджо.

— Добре възпитан младеж, очевидно е израснал в харем, както ви казах. Познава се по акцента му. Но аз ще пазя тайната ви, Вантаджо, особено след като това е синът на Ага Хан.

Като се отдалечи от Вантаджо, гигантът в тюрбан веднага се присъедини към малка групичка до вратата и им прошепна нещо. Очите им скришно се завъртяха към Хелър. Очевидно тайната добре се пазеше. От всички.

Мина половин час и Хелър приключи с разходката си из вестниците. Бе изчел всичко. Кротко си седеше на мястото, когато заместник-делегатът от Мейсабонго слезе от асансьора и се втурна към рецепцията. Хвърли си цилиндъра на бюрото.

— Къде е онова прасе Стафумо? — попита регистратора.