Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 162

Погледнах си часовника. Сигурно не е верен. Имах проблеми с изчисляването на времето от една част на планетата в друга, но чак толкова. Само преди десет минути бях видял как азиатката става приканващо. И въпреки това Хелър беше във фоайето.

Я да видим. Трябваха му няколко минути, за да се облече. Примерно една минута, за да слезе с асансьора…

Ами да кажем, че е бил много бърз.

В Ню Йорк бе ранна вечер. Във фоайето имаше много хора, повечето в бизнес костюми, но по лицата личеше, че са от много земи. Проспериращи мъже от пустини, планини и села — типичната тълпа от ООН. Част от тях се бяха струпали пред рецепцията, даваха заявки и чакаха да извикат номера им или се разхождаха, за да им дойде апетит.

Осъзнах, че Хелър си придаваше нужния вид, за да обезкуражи определени посетители. В едно огледало видях, че все още беше със стария син костюм. Поне не носеше бейзболната шапка. Но като стъпи на не постлан под стана ясно, че пак бе обул бейзболните обувки.

Седна на един стол, който се виждаше от вратата и от който можеше да наблюдава офиса с надпис „Управител“. Отвън във фоайето влезе пиколо, натоварен с купчина вестници и списания. Запъти се право към Хелър и му ги подаде. Хелър му даде двайсет доларова банкнота и отказа рестото.

Чакай! Хелър сигурно се е обадил от апартамента си! Значи и това влиза в десетте минути! Какво бе станало с онази азиатка?

Като хвърляше от време на време поглед към входната врата и към офиса на управителя, Хелър се разположи и започна да чете. Това, което четеше, можеше да ми подскаже какви са плановете му.

Състезателни списания!

„Америкън Хот Род“, „Рейсинг“, „Блоуаут“, „Хот Сток Карз“. Започна да ги прелиства, но познавайки Хелър, знаех, че изчита всяка страница. Хитро. Само че аз добре познавах навиците му. Когато нещо го заинтригуваше, спираше и се заглеждаше в страницата, замислен.

Спря да прелиства. В списанието имаше снимка на стар понтиак седан. Статията се казваше: „От най-долното стъпало към славата“.

Естествено! Хелър беше скоростофил! Луд по шеметните скорости. Отявлен случай на маниак по високите скорости в последна фаза на прогресивно влошаване.

Един момент. Една цифра привлече вниманието му и спря да чете. Последното изречение на статията беше следното:

„И така, с цената на 225 000 долара разходи ние успяхме да покрием цялата верига коли и платихме всички сметки, с което всеки би могъл да се гордее!“

Очите му постоянно се връщаха към това „225 000 долара“.

За известно време се загледа в хората във фоайето. Не бяха много, понеже в момента ООН не заседаваше. Един от бодигардовете се приближи до стола му и каза:

— Дръж под око онзи заместник-делегат от Мейсабонго. Ей, там, току-що влезе. Онзи с наметалото и цилиндъра. Под ръкава си има индонезийска кама. Сигурно е дълга към два фута. От време на време откача.

Бодигардът се оттегли.

Хелър се прозя — сигурен знак за напрегнатост. Отвори вестник — „Уолстрийт Джърнъл“. Прегледа го. Спря се на страницата с обяви за продажби на недвижими имоти.