Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 161

Рон Лафайет Хаббард

Новинарят монотонно редеше имената на някакви знаменитости, които били очистени. Списъкът беше доста дълъг.

Хелър бавно обърна глава на дясно. Чакай! Какво е това? Нещо бяло вдясно от телевизора!

Успях да видя какво е с периферното му зрение. Два чифта бели крака! Единият обут в пантофи, с копринени топчета, другият бос.

Отдясно също се чуваше тих говор. Заради новините бях пропуснал да го чуя. Бързо върнах записа на, помощния екран с увеличен звук. Гласове на две момичета. Дали едната не беше Минет?

Успях да различа всред новините една реплика: „… и скъпа, да ти кажа, той е много, много добър! Мисля, че беше най-доброто…“

След това се чу тихият глас на другото момиче. Дали не е Минет? Увеличих звука и го регулирах.

„… ами аз мислех, че не е възможно да имаш толкова много оргазми в едно…“ Английски акцент. Това бяха две съвсем различни момичета!

Новините продължаваха. Последва борсова информация, след това говорителят каза: „Говорител на Държавната данъчна служба съобщи днес следобед, че шефът на службата в Ню Джърси, Узопополис и още няколко служители са изчезнали. Беше отречено да липсват суми в сметките им, макар че е добре известно, че Узопополис е имал интензивни връзки с банки на Бахамските острови. Наблюдават се летищата от тази страна на реката.“ Отново се засмя. „Но такъв е животът в Ню Джърси, нали така, драги зрители?“

Хелър се наведе напред и натисна копчето да го изключи. Звукът от екрана автоматично се регулира до нормалното ниво. Хелър се обърна наляво. Зад малката масичка се бе протегнала една страхотна азиатка. Беше почти гола. На раменете ѝ бе метнат прозрачен шал, през който ясно се виждаха гърдите ѝ.

Къде беше Минет?

Какво правеше тук това момиче?

Смееше се и показваше хубавите си зъби.

— Така е, скъпи, вярвай му. Най-добре стой далеч от Джърси. Просто се навъртай тук.

Чувствено поклати гърди. Мушна вилицата в огромна кристална купа със салата „Цезар“. Извади я, докосна салатата с устни и изкусително подаде вилицата през масата.

— Като приключиш с хапването, хубавецо, искаш ли да ти покажа как се прави в Харлем?

Гърлен прелъстителен смях. Направо влудяващо. След това очите ѝ се премрежиха:

— Всъщност достатъчно си вечерял. Остави вилицата и се изправи.

Беше облечена само с прозрачния шал, нищо друго!

Протегна ръка…

Отново се появи смущението в екрана!

Изстенах. Изчаках да премине.

Не мина.

След няколко минути, крайно разочарован, се върнах в спалнята и легнах.

Толкова издържа плътта!

След малко успях да овладея мислите и емоциите, от които ми се виеше свят.

Едно нещо беше пределно ясно. Имаше някакво смущение. Ту се появяваше, ту изчезваше.

Хелър сигурно бе разопаковал багажа и си бе подредил нещата в многобройните шкафчета и гардероби. Ако бях достатъчно търпелив, без значение колко време ще отнеме, можех да разбера къде точно е оставил кодовата хартия.

Въпреки всичко ще изпълня плана си!

Глава четвърта

Екранът спря да шуми в другата стая. Воден от някакво ужасно влечение, аз бързо се върнах да видя какво става.

Хелър тъкмо излизаше от асансьора във фоайето.