Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 152

Бум-бум щастливо се усмихна.

— О, боже! Бейб със сигурност ще е доволна! Не само Фаустино загуби два милиона, но се отървахме и от федералните! А повярвай ми, време ѝ е малко да си отдъхне.

Понесоха се към високите небостъргачи на Ню Йорк.

Част седемнадесета

Глава първа

Хелър подкара на север. Потупа колата отпред по стъклото и каза:

— Е, Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс с химически двигател, измъкнахме те здрав и невредим.

Презрително му се изсмях. Тези флотски офицери с техните играчки. Чиста проба фетишизъм. Бум-бум Римбомбо каза:

— Ей, момче. Не искам в този славен момент да развалям нещата, но трябва да отбележа, че караш с откраднати регистрационни номера, а това е незаконно.

— Имам още един чифт номера, талон и всичко необходимо — каза Хелър.

— Откъде ги взе?

— Ами от онзи, на когото исках да се обадя.

— Оня, дето му беше приготвил изненадата? Слушай, момче, има още много да се учиш. Регистрационните номера са адски важни. Ако ги нямаше тях, ченгетата нямаше да могат да проследят никого. Съвсем щяха да са безпомощни. Цялата им система се основава на регистрационните номера. Така че, ако имаш мангизи, съветвам те да си купиш нова кола. Знам един тип…

— Не, искам тази — каза Хелър.

— Ама тя е гълтач на бензин.

— Знам — каза Хелър. — Трябва ми. Бум-бум въздъхна.

— Добре. Познавам друг тип, който може да ти смени номерата на двигателя и да ти изкара нов талон. Длъжник съм ти. Не ми се ще да те опандизят. Свий вляво ей там по Тонел Авеню. Отиваме в Нюарк.

Скоро се озоваха всред рева на камиони и газовете на коли. Бум-бум показваше пътя. Пристигнаха в Нюарк. Пресякоха много улици с много предприятия от леката и тежката промишленост, но навсякъде въздухът беше много замърсен. Накрая стигнаха до гараж „Джифи-спифи“. Проправиха си път сред многобройни коли в различна фаза на ремонт и боядисване.

Бум-бум скочи от колата и след малко се върна с едър омазнен италианец с бяла работна манта. Хелър излезе.

— Това е Майк Мутационе, собственикът, притежателят и голямата клечка в този бардак — каза Бум-бум. — Обясних му, че си приятел на фамилията. Така че, можеш да му кажеш какво искаш.

Хелър и мъжът се здрависаха.

— Може би е по-добре той да ми каже — каза Хелър.

Майк огледа кадилака.

— Ами — каза той — първото нещо, което аз щях да направя, е да го блъсна в реката.

— О, не! — каза Хелър. — Колата е добра.

— Гълта бензин като змей — каза Майк. — Кадилак модел 1968 минава с един галон най-много десет мили.

— Точно това ми харесва — каза Хелър. Майк се обърна към Бум-бум:

— Това хлапе наред ли е?

— Да, да. Колежанче е.

— О, това обяснява нещата — каза Майк. Бум-бум се пъхна в колата и се чу, че къса нещо.

Излезе с бутилка уиски.

— Какво, по дяволите, е това? — каза Майк. — Златен етикет? За пръв път виждам.

Бум-бум отвори капачката.

— Толкова е добро, че шотландците си го пият сами. Удари една глътка.

— Сигурен ли си, че не е отровно?

Предпазливо отпи малко. Примлясна с език.

— Ама че хубаво! За пръв път опитвам подобно нещо.

— Току-що докарано. Донесли сме ти едно кашонче.