Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 150
Рон Лафайет Хаббард
После направи нещо много странно. Взе два празни листа хартия и ги остави на седалката на Буика.
Огледа се из гаража. Намери един тежък железен лост.
Както беше пред Буика, спусна се и започна да стоварва лоста, където му падне върху кашоните. Зад него оставаше шумна следа от дрънчене на счупено стъкло и къркорене на разливащо се уиски.
Хелър се покачи и излезе от прозореца. Постара се да не личи, че някой го е пипал. След това внимателно щракна катинара.
Качи се в кадилака.
— Заложил си капан като се отвори вратата, а? — каза Бум-бум.
Хелър не отговори.
Тръгна и мина шест преки. Там имаше будка за хамбургери и телефонна кабина. Спря и излезе от колата. Влезе в телефонната кабина. Бръкна в джоба си и извади шепа монети. От другия си джоб извади визитка.
Суиндъл и Крауч!
Пусна монета и набра номера.
Телефонистът в другия край просто повтори номера.
С писклив глас Хелър каза:
— Трябва да говоря с господин Бери. Телефонистът каза:
— Съжалявам. Господин Бери замина за Москва тази сутрин, за да се срещне с господин Роксентър.
За кого да предам?
Хелър затвори.
— Гръм и космически прах! — каза той на волтариански.
Бум-бум се бе приближил до телефонната кабина.
— Изглеждаш така, сякаш небето се е стоварило отгоре ти.
— Стовари се — каза Хелър. — Един човек сключи с мен сделка. За втори път вече не удържа на думата си. Няма никаква чест и приличие! Не държи на думата си!
— Значи за него беше приготвил капана, а?
— Да. Щях да му кажа, че в една кола има оставени документи. Щеше да долети за отрицателно време.
Въздъхна. После каза:
— Е, тогава най-добре да се върна и да махна капана.
— Защо? — попита Бум-бум.
— Може да се появи някой невинен и да загине — каза Хелър.
Бум-бум го изгледа с огромно учудване.
— Че какво общо има това?
Аз бях напълно съгласен с Бум-бум. Хелър с неговите скрупули. Прекалено мекушав. Изпсувах на глас пред екрана.
— Работата не ми е да ходя насам-натам и да убивам хора — каза Хелър. — Не сме във война!
Нарушение на кодекса! Сега ще започне да разказва на този гангстер за застрашения График на нахлуването!
— Как да не сме! — каза Бум-бум. — Това си е истинска война! Този Фаустино ни притиска до стената! Недей да се връщаш да хабиш един готов капан!
— Предполагам имаш пред вид, че трябва да се обадим на Фаустино?
— Не, не, не. Той никога не би прекосил реката до Джърси. Но аз имам един страхотен кандидат!
— Някой непочтен? — каза Хелър. — Някой, който играе нечестно?
— Ти го каза! Знам един, който наистина си го заслужава. Мръсен, пиян, двуличен измамник!
— Сигурен ли си? — попита Хелър.
— Разбира се, че съм сигурен. На цялата планета няма по-къркан и по-изпечен мошеник!
— Аха, някакъв „къркач“. Как се казва?
— Узопополис!
Хелър повдигна рамене и Бум-бум го прие като съгласие. Грабна си чантата от колата и бързо се пъхна в телефонната кабина. Затвори я след себе си.
Хелър гледаше през стъклото Бум-бум, който уви една кърпа около слушалката. След това извади от чантата си гумена ръкавица и я сложи върху кърпата. Извади и един малък касетофон и го включи. От кабината се чу слаб звук. Излитащи самолети.