Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 150

После направи нещо много странно. Взе два празни листа хартия и ги остави на седалката на Буика.

Огледа се из гаража. Намери един тежък железен лост.

Както беше пред Буика, спусна се и започна да стоварва лоста, където му падне върху кашоните. Зад него оставаше шумна следа от дрънчене на счупено стъкло и къркорене на разливащо се уиски.

Хелър се покачи и излезе от прозореца. Постара се да не личи, че някой го е пипал. След това внимателно щракна катинара.

Качи се в кадилака.

— Заложил си капан като се отвори вратата, а? — каза Бум-бум.

Хелър не отговори.

Тръгна и мина шест преки. Там имаше будка за хамбургери и телефонна кабина. Спря и излезе от колата. Влезе в телефонната кабина. Бръкна в джоба си и извади шепа монети. От другия си джоб извади визитка.

Суиндъл и Крауч!

Пусна монета и набра номера.

Телефонистът в другия край просто повтори номера.

С писклив глас Хелър каза:

— Трябва да говоря с господин Бери. Телефонистът каза:

— Съжалявам. Господин Бери замина за Москва тази сутрин, за да се срещне с господин Роксентър.

За кого да предам?

Хелър затвори.

— Гръм и космически прах! — каза той на волтариански.

Бум-бум се бе приближил до телефонната кабина.

— Изглеждаш така, сякаш небето се е стоварило отгоре ти.

— Стовари се — каза Хелър. — Един човек сключи с мен сделка. За втори път вече не удържа на думата си. Няма никаква чест и приличие! Не държи на думата си!

— Значи за него беше приготвил капана, а?

— Да. Щях да му кажа, че в една кола има оставени документи. Щеше да долети за отрицателно време.

Въздъхна. После каза:

— Е, тогава най-добре да се върна и да махна капана.

— Защо? — попита Бум-бум.

— Може да се появи някой невинен и да загине — каза Хелър.

Бум-бум го изгледа с огромно учудване.

— Че какво общо има това?

Аз бях напълно съгласен с Бум-бум. Хелър с неговите скрупули. Прекалено мекушав. Изпсувах на глас пред екрана.

— Работата не ми е да ходя насам-натам и да убивам хора — каза Хелър. — Не сме във война!

Нарушение на кодекса! Сега ще започне да разказва на този гангстер за застрашения График на нахлуването!

— Как да не сме! — каза Бум-бум. — Това си е истинска война! Този Фаустино ни притиска до стената! Недей да се връщаш да хабиш един готов капан!

— Предполагам имаш пред вид, че трябва да се обадим на Фаустино?

— Не, не, не. Той никога не би прекосил реката до Джърси. Но аз имам един страхотен кандидат!

— Някой непочтен? — каза Хелър. — Някой, който играе нечестно?

— Ти го каза! Знам един, който наистина си го заслужава. Мръсен, пиян, двуличен измамник!

— Сигурен ли си? — попита Хелър.

— Разбира се, че съм сигурен. На цялата планета няма по-къркан и по-изпечен мошеник!

— Аха, някакъв „къркач“. Как се казва?

— Узопополис!

Хелър повдигна рамене и Бум-бум го прие като съгласие. Грабна си чантата от колата и бързо се пъхна в телефонната кабина. Затвори я след себе си.

Хелър гледаше през стъклото Бум-бум, който уви една кърпа около слушалката. След това извади от чантата си гумена ръкавица и я сложи върху кърпата. Извади и един малък касетофон и го включи. От кабината се чу слаб звук. Излитащи самолети.