Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 151

Този Бум-бум поне си разбираше от занаята. Първо, преправяше си гласа и второ, искаше да заблуди с тези самолети, че се обажда от летище.

Бум-бум бързо каза нещо в слушалката и затвори. Да, разбираше си от работата. Обаждането беше твърде кратко, за да се проследи.

Прибра си приспособленията и се приближи до прозореца на колата.

— Искаш ли хамбургер? — попита той Хелър.

Хелър поклати отрицателно глава. Бум-бум отиде до будката и момичето най-спокойно започна да му приготвя хамбургер.

Изправих се на нокти! „Бибип“ на всичкия му майсторлък! След като проведеш такъв разговор, не оставаш да киснеш до кабината, а се изпаряваш мигновено.

Прехвърлих в ума си какво бяха направили. Колата, която бяха оставили вътре, имаше номера на двигателя. Дори беше различна марка! Ако избухне, никой няма да се заблуди.

Хелър може и да умееше някои неща, например да влиза в укрепления и да ги взривява. Но при неговата професия веднага след това излиташе в космоса, а не оставаше на планетата.

Бяха отявлени аматьори!

През шест преки от тук гаражът се виждаше като на длан.

Хелър каза:

— Ще има малък трус.

Завъртя кадилака така, че да е по-стабилен срещу взривната вълна.

Бум-бум се появи с хамбургер и бира.

— Сигурен ли си, че не искаш?

Хелър отново поклати глава.

Бум-бум се разположи и започна да яде.

— Хвана се — каза той. — казах му го на гръцки. Иначе нямаше да ми повярва.

— Как му беше името?

— Узопополис. Някъде преди година спря да взима от нас подкупи, предаде ни и започна да лапа от Фаустино. Оттогава все ни прави поразии.

Отхапа от хамбургера.

— Казах му, че двама от атлантическата мафия са били забелязани да крадат алкохола на Фаустино на онзи адрес и че са се заключили вътре и ошушкват всичко. Нямаше смисъл да намесвам името Корлеоне. Хвана се и още как.

Бум-бум довърши хамбургера и го поля с бира. Запълни останалото време, като разясняваше на Хелър политиката на мафиотските фамилии.

След малко се чу рев на коли.

Профучаха три седана. Бяха фрашкани с народ.

— Веднага личи, че са хора от правителството — каза Бум-бум. — Виж как държат автоматите. Видя ли Узопополис? Онзи мръсен дебелак на предната седалка във втората кола.

Трите коли за нула време минаха шестте пресечки и рязко спряха пред гаража — воняща бомба от гелинит и алкохолни изпарения.

Наизскачаха мъже с готови за стрелба оръжия, страховити.

— Излизайте оттам! Обградени сте! — разнесе се слаб глас по улицата.

След това една много дебела фигура се втурна напред и блъсна с крак вратата.

Последва невероятен блясък!

Сини и червени пламъци заляха улицата!

Лумна огнена топка!

Взривната и звуковата вълна удариха кадилака. Той подскочи и се залюля.

През пушека и падащите отломки през шест пресечки се видяха разкъсаните тела.

Хелър обърна кадилака.

— Кой беше този Узопополис?

— Беше новият областен шеф на щатското бюро по алкохол, оръжия и тютюн към данъчната служба в Ню Йорк. Там са всичките мръсници. Освен че престанаха да ни поддържат, не друг, а Узопополис ми направи клопка и ме вкара в пандиза.