Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 151
Рон Лафайет Хаббард
Този Бум-бум поне си разбираше от занаята. Първо, преправяше си гласа и второ, искаше да заблуди с тези самолети, че се обажда от летище.
Бум-бум бързо каза нещо в слушалката и затвори. Да, разбираше си от работата. Обаждането беше твърде кратко, за да се проследи.
Прибра си приспособленията и се приближи до прозореца на колата.
— Искаш ли хамбургер? — попита той Хелър.
Хелър поклати отрицателно глава. Бум-бум отиде до будката и момичето най-спокойно започна да му приготвя хамбургер.
Изправих се на нокти! „Бибип“ на всичкия му майсторлък! След като проведеш такъв разговор, не оставаш да киснеш до кабината, а се изпаряваш мигновено.
Прехвърлих в ума си какво бяха направили. Колата, която бяха оставили вътре, имаше номера на двигателя. Дори беше различна марка! Ако избухне, никой няма да се заблуди.
Хелър може и да умееше някои неща, например да влиза в укрепления и да ги взривява. Но при неговата професия веднага след това излиташе в космоса, а не оставаше на планетата.
Бяха отявлени аматьори!
През шест преки от тук гаражът се виждаше като на длан.
Хелър каза:
— Ще има малък трус.
Завъртя кадилака така, че да е по-стабилен срещу взривната вълна.
Бум-бум се появи с хамбургер и бира.
— Сигурен ли си, че не искаш?
Хелър отново поклати глава.
Бум-бум се разположи и започна да яде.
— Хвана се — каза той. — казах му го на гръцки. Иначе нямаше да ми повярва.
— Как му беше името?
— Узопополис. Някъде преди година спря да взима от нас подкупи, предаде ни и започна да лапа от Фаустино. Оттогава все ни прави поразии.
Отхапа от хамбургера.
— Казах му, че двама от атлантическата мафия са били забелязани да крадат алкохола на Фаустино на онзи адрес и че са се заключили вътре и ошушкват всичко. Нямаше смисъл да намесвам името Корлеоне. Хвана се и още как.
Бум-бум довърши хамбургера и го поля с бира. Запълни останалото време, като разясняваше на Хелър политиката на мафиотските фамилии.
След малко се чу рев на коли.
Профучаха три седана. Бяха фрашкани с народ.
— Веднага личи, че са хора от правителството — каза Бум-бум. — Виж как държат автоматите. Видя ли Узопополис? Онзи мръсен дебелак на предната седалка във втората кола.
Трите коли за нула време минаха шестте пресечки и рязко спряха пред гаража — воняща бомба от гелинит и алкохолни изпарения.
Наизскачаха мъже с готови за стрелба оръжия, страховити.
— Излизайте оттам! Обградени сте! — разнесе се слаб глас по улицата.
След това една много дебела фигура се втурна напред и блъсна с крак вратата.
Последва невероятен блясък!
Сини и червени пламъци заляха улицата!
Лумна огнена топка!
Взривната и звуковата вълна удариха кадилака. Той подскочи и се залюля.
През пушека и падащите отломки през шест пресечки се видяха разкъсаните тела.
Хелър обърна кадилака.
— Кой беше този Узопополис?
— Беше новият областен шеф на щатското бюро по алкохол, оръжия и тютюн към данъчната служба в Ню Йорк. Там са всичките мръсници. Освен че престанаха да ни поддържат, не друг, а Узопополис ми направи клопка и ме вкара в пандиза.