Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 148

Иззад сградата се чу затръшване на врата на кола. Стъпки, които заобикаляха. Глас отпред:

— Задната врата е заключена.

— Нали ти казах — друг глас, — няма никой. Тракане на ключове.

— Само ти се е сторило, Чампи. Той сигурно още бяга.

— Докато дойдеш, всеки можеше да влезе. Беше дебелият младеж. Открехна вратата и влезе. Вратата се разтвори по-широко.

След него влязоха двама скъпо облечени мъже.

— Дойдохме възможно най-бързо. За бога, от Куинс до тук не се стига за пет минути! Не и при това движение. Виждаш ли, няма никой. Само си изгубихме времето.

— Той ще се върне — каза Чампи. — Той е гаден „бибип“! Ако не направите нищо, ще се обадя на Фаустино!

Другият каза:

— Виж какво, Тъпчо, няма да е зле да се повъртим малко тук. Боже, след това каране. Слушай какво. Остави вратата отключена и леко открехната, като покана. Ще седнем зад онези кашони отсреща и ще чакаме. Боже, трябва да си поема малко дъх! Всичките тези „бибип“ камиони!

Остави вратата открехната. Чампи извади един автомат и седна на пода зад един стелаж. Беше с профил към Хелър и се виждаше целият. Изби ме студена пот. Но се успокоих като разбрах, че Хелър гледа от една пролука между два кашона.

Другите двама изчезнаха зад стелажите срещу вратата.

— Не стреляй към колата отзад! — каза Чампи. — Тя е подвижен завод за взривове!

— Млъквай, Чампи — каза единият. — Ще седим тук един час. Тъй че просто млъкни.

Хелър погледна надолу и си изхлузи обувките. Леко се придвижи странично, за да вижда вратата. Около нея беше много тъмно. Ефектът се подсилваше от тясната ивица светлина, която влизаше през открехнатата врата.

Хелър зарови в сака си. Извади една корда и кукичките. Завърза макарата за кукичките.

Косата ми така бе настръхнала, че сякаш щеше да полети от главата ми! Този тъп „бибип“ се готвеше да прави нещо! Ако полетят куршуми сред това уиски или край натъпканата с взрив кола, тук моментално става ад! Трябваше само да изчака един час и щяха да си тръгнат. Идиот!

Навиваше кордата около лявата си ръка на големи намотки, без да ги стяга. Хвана края, който бе завързал за кукичките. Започна да върти напред-назад края с кукичките.

Хвърли ги към вратата. Точно в определен момент ги дръпна.

Чу се лекичък звук.

Двамата зад кашоните се размърдаха.

Хелър бавно започна да прибира макарата. Тя почти не се виждаше. Аз не я различавах.

Прехвърли сака на другото рамо и го отвори. Хвана макарата с лявата ръка.

Дръпна я силно!

Вратата рязко се отвори!

Нещо изсвистя и се чу тъп звук.

Хелър бе запратил по Чампи бейзболна топка!

През малкия процеп видях как Чампи се присви и не помръдна.

Тишина.

Минаха цели минути.

— „Бибип“! — каза един от мъжете. — От вятъра е било.

— Иди до там — каза другият.

Хелър наблюдаваше през процепа. Мъж с пистолет в ръка прекоси празното пространство пред вратата.

Отново изсвистяване и тъп звук!

Хелър бе хвърлил втора бейзболна топка.

Мъжът залитна встрани. Падна и не мръдна.

— Какво по дяволите?…

Хелър пак хвърли. Топката се удари в отсрещната стена и отскочи. Беше хвърлил по посока на звука.

Отново хвърли!

Чу се силен шум. Мъжът изскочи от скривалището си и се втурна към задната врата. Глупаво. Беше заключена.