Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 146

Рон Лафайет Хаббард

Хелър действаше много бързо и ефективно. Това така контрастираше с предишното му грубо и непохватно несъобразяване с елементарните закони на шпионажа, че от известно време бях забравил какъв всъщност беше той. Пред мен стоеше един боен инженер. За тях да се проникне в укреплението на врага беше като прозявка. Тук той плуваше в свои води.

Отвори предната врата, опипа я с ръка, за да види дали няма някакви кабели от алармена инсталация и стъпи вътре, като внимаваше да избягва местата, където човек нормално би стъпил — вероятно за да избегне мини.

Взе един кашон и го постави под прозореца, стъпи отгоре и отвори прозореца.

Върна се при вратата и махна на Бум-бум да влезе. След това излезе отвън и внимателно затвори и заключи катинара, както го бяха намерили.

После отиде до прозореца и влезе през него. Внимателно го затвори отвътре. Вече по никакъв начин не можеше да се разбере отвън, че вътре има хора. Умно. Трябва да запомня как се прави.

Целият гараж отвътре бе затрупан с кашони, между които бе оставен малък път, колкото да мине кола. Тъкмо тези кашони привлякоха вниманието на Бум-бум.

— Я гледай ти, да стана „бибипски“ син, ако греша — каза Бум-бум. — Я погледни това!

Беше отворил един кашон и държеше бутилка.

— „Джони Уокър“ златен етикет. Погледни, момче. Чувал съм за това, но никога не го бях виждал с очите си.

Въпреки слабата светлина сигурно бе забелязал, че на Хелър не му става ясно.

— Да ти обясня: има червен етикет и черен етикет и не е лесно да се снабдиш с тях. Но златния етикет го пазят само за Шотландия, понякога изнасят за Хонконг. Бутилката струва четиридесет долара!

Погледна капачката.

— Няма митнически печати! Контрабанда! Сръчно отвъртя капачката, така че да не личи, че бутилката е отваряна. Опита течността с върха на езика. Хелър вдигна бутилката към устата му.

— Не, не — каза Бум-бум. — Никога не пия по време на работа.

Примлясна с уста, за да усети вкуса.

— Не е фалшиво. Добро е!

Завъртя капачката и пъхна обратно бутилката в кашона. Тръгна из склада, за да прецени грубо какво е количеството. Кашоните бяха натрупани почти до тавана, а гаражът беше доста голям.

— Божичко! — възкликна Бум-бум. — Та тук има поне две хиляди кашона! Това прави… — опитваше се да сметне сумата. — Дванайсет бутилки в кашон по четиридесет долара…

— Един милион долара — каза Хелър.

— Един милион долара — разсеяно повтори Бум-бум. Влезе навътре в помещението. — Хей! Я виж това.

Сочеше кашони с различна форма. С опитна ръка повдигна края на един кашон и измъкна малка кутия.

— Миниатюрни уокмени от Тайван! Трябва да са… — започна да брои, — поне пет хиляди. Двеста долара на парче по цени на едро…

— Един милион долара — каза Хелър.

— Един милион долара — отекна Бум-бум.

След това се вгледа в най-широката редица кашони.

— Ха, да се „бибип“! Знаеш ли какво се опитва да направи този „бибипски“ син Фостино? Опитва се да ни измести от контрабандата! Мръсен „бибип“! Опитва се да ни „пребибип“! Ще наводни пазара и ще ни измести от бизнеса! Да го „бибип“! О, като разбере Бейб, ще побеснее!