Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 147

Изправи се и се замисли.

— Това е онзи мошеник Узопополис.

— Ще се заемем ли с колата? — попита Хелър. Бум-бум веднага се зае с работата.

— Не я пипай!

Кадилакът беше там, където Хелър го бе паркирал. Регистрационните номера бяха свалени. Точно там светлината бе много слаба.

Бум-бум извади фенерче. Без да докосва колата, леко се промъкна отдолу. Огледа амортисьорите.

— Понякога поставят там бомбата и като се наклони колата, избухва. Не. А сега… О, по дяволите!

Хелър бе коленичил и гледаше какво прави Бум-бум. Изглежда той работеше по вътрешната част на гумата. Ръцете му се показаха и той подхвърли нещо на Хелър. Хелър го улови. Пръчка динамит!

Зае се с другото колело. Подхвърли още една пръчка динамит. Хелър я хвана. Бум-бум се премести на другите колела и след малко извади още две пръчки. За известно време продължи да оглежда с фенерчето колата отдолу и след това изпълзя.

— Добра работа — каза той. — На всяко колело бе поставена вертикално по една пръчка динамит. Този вид динамит е само от сажди и супа. Супата обикновено се смесва със саждите и взривът не е опасен, освен, ако не е много концентриран.

— Супа ли? — попита Хелър.

— Нитроглицерин — каза Бум-бум. — При сгъстяване експлодира. Щеше да избухне на мили от тук. При въртенето на колелата центробежната сила изтласква супата от пръчката и я концентрира само в единия край. И после едно по-силно друсване по пътя и БУМ! Спестили са си детонаторите! Евтина история! — презрително добави той.

— Да не би са ги сложили така, че лесно да се открият? — каза Хелър. — А истинският заряд може би е още в колата.

— Значи тези може да са били за заблуда, а истинският заряд още е вътре — замисли се Бум-бум.

Обиколи страничното стъкло с едно много тънко острие, за да се увери, че няма жички и отвори вратата. Погледна под таблото. Нищо. Отвори капака. Огледа долната страна на двигателя.

— Аха! — каза Бум-бум. — С кабел!

Много леко и внимателно пъхна тънка кибритена кутийка между две жички, които правеха контакт. Издърпа няколко жички. След малко извади един оборотомер.

— Втори! — каза той. — Кабелът към скоростомера е изваден и свързан към това нещо.

Започна да върти колелцата. Изведнъж се чу щракване. Погледна цифрите.

— Пет мили! Нагласено е да избухне на пет мили оттук.

Пак се наведе под мотора. — Господи! Десет фунта гелинит! Доста мангизи са пръснали, за да ти погодят този номер. Някой с дебел портфейл ти е бесен, момче! Това стига да се взривят десет…

— Шшт! — каза Хелър. Приближаваше кола!

Бум-бум бързо затвори капака и вратата. Хелър го замъкна на около петнайсет фута от входната врата между два стелажа кашони.

Колата спря.

Бум-бум прошепна:

— Имаш ли пистолет?

Хелър поклати глава.

— И аз нямам! Незаконно е да се носи оръжие, когато си вън под гаранция.

Премести тежкия сак с експлозиви. — Не смея да хвърля бомба сред всичкото това уиски. Ще пламнем като едното нищо!

— Шшт! — каза Хелър. Затвори се врата на кола.

— Ще паркиран отзад — каза някой. Тишина.