Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 145

Сочеше мъжа, който бе разпознал Хелър. Изведнъж си спомних кой беше сицилианецът с торбата с пари. Той беше регистраторът в „Грейшъс Палмз“! Много ме изтощаваше животът на Хелър, даже започнах да губя способностите си да разпознавам веднъж видени лица.

Хелър излезе. Бейб се наведе и силно го целуна по бузата.

— Можеш да идваш по всяко време, скъпо момче! Скъпо, скъпо момче!

Глава седма

Хелър седеше на предната седалка на лимузината до мафиота Джовани, който караше.

— Ама ти наистина си ги затрил онези пънкари като едното нищо! — каза той със страхопочитание. — Знаеше ли, че един от тях е бил племенникът на Фаустино?

Покара малко и след това, пускайки кормилото, имитира пистолет с пръстите на ръката си и стреля към пътя:

— Бум! Бум! Бум! Просто ей така! Уау! Паркираха пред една къща в подножието на хълм. Джовани поведе Хелър към втория етаж и почука на една врата — уговорен сигнал. Вратата леко се отвори и се показа главата на момиче.

— О, ти ли си.

Отвори по-широко. — За тебе е, Бум-бум.

Бум-бум Римбомбо беше в леглото с друго момиче.

— Хайде — каза Джовани.

— Стига бе, тъкмо я опънах! — запротестира Бум-бум. — От шест месеца не съм го правил!

— Бейб каза да тръгваш.

Бум-бум веднага скочи от леглото. Бързо се намъкна в дрехите.

— За една кола — каза Джовани. — Това момче ще ти я покаже.

— Ще си взема нещата — каза Бум-бум. Джовани се обади по телефона и извика такси.

— Никога не използваме лимузината за такива неща — извини се той. — Ние контролираме компаниите за таксита. Държат си устата зад зъбите.

След малко Джовани стисна ръка на Хелър и излезе. Като стигна до средата на антрето, обърна се, имитира с ръка пистолет и пак каза:

— Бум! Бум! Бум! Просто така! — и изчезна. Таксито пристигна и Бум-бум, който влачеше със себе си тежка чанта, се качи. Хелър се качи след него. Даде адреса на предната пресечка преди гаража.

Научаваше доста неща, но не ставаше за този занаят. Сега там бяха нащрек. Знаех, че му предстои битка. А нямах кодовата хартия. Недоспал, уморен, висях пред екрана. Моят живот беше в неговите ръце!

Хелър плати на таксито и зави зад ъгъла към гаража.

— Чакай — каза Бум-бум.

Беше дребен сицилианец с много тясно лице. Изглеждаше доста умен. Може би той е достатъчно разумен, обнадеждих се аз, за да предпази и двамата от беда.

— Ако за този гараж ми говориш, знам го. Фаустино го използва да пребоядисва крадени коли и разни други неща. Сигурен ли си, че знаеш какво правиш, момче? — Поклати глава. — Малко е сложничко да се промъкнеш там и набързо да поставиш бомба.

— Става въпрос за моята кола и не искам да сложиш, а да махнеш бомбата — каза Хелър.

— О, това е друг въпрос — каза Бум-бум.

Вдигна на рамо тежката си чанта и тръгна към гаража.

Вратата бе заключена отвън с голям катинар. Хелър долепи ухо до стената и се заслуша. След това поклати глава. Заобиколи сградата и провери задната врата. Тя също бе заключена с катинар. Върна се отпред. Отстъпи назад и видя, че до вратата има прозорец, на около шест фута от земята.

Извади малък инструмент, пъхна го в катинара, размърда го леко и почти веднага катинарът се отвори.