Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 139

Хелър му отброи шест стодоларови банкноти. Той моментално напъха парите в джоба на ризата и бързо потегли.

Хелър продължи напред, потраквайки с обувки и скоро стигна до „Грейшъс Палмз“.

Като се качи в стаята, отвори изцяло плика. Пари в дребни стари банкноти!

Преброи ги. СТО ХИЛЯДИ ДОЛАРА!

Потреперих. Богове, Бери трябвала е много ядосан, за да предложи такава цена!

Хелър ги прибра в книжния плик, в който му бяха донесли закуската. Слезе долу до сейфа и ги заключи.

Вантаджо си беше в офиса и видя Хелър през отворената врата. Викна му:

— Пари ли си вземаш, момче? Ще ти трябват за училище. Не пропилявай всичко за нощен живот. Този град е много скъп!

— Наистина е скъп — каза Хелър и добави към петдесетте бона в сейфа още сто. — Цените непрекъснато се покачват!

Легна си и след малко кротко заспа.

Но аз не спях! Бери разполагаше с неограничени средства, а аз дори не знаех как да се добера до кодовата хартия.

След няколко часа получих доклад от Рат и Търб, но не помогна. Пишеха:

„Отиде в магазин «гигант» за мъжка мода и сигурно е получил работа и стая. Все още е там! Но не го изпускаме от поглед.“

И още как! Бяха се подлъгали от подслушвателните устройства, които той изхвърли заедно със сакото си.

Започнах да се плаша, че може да се наложи сам да ида в Америка, за да се заема с това. Но нямах ни най-малка представа какво можех да направя, даже да ида там.

Глава шеста

На следващия ден Хелър стана рано, бодър и свеж. Аз бях изтръгнат от тежък сън от звънеца на екрана.

Веднага се захвана съсредоточено за работа. Изчетка новия си костюм на местата, където го бяха доработвали, облече нова бяла риза с яка тип „Итън“, сложи си нова бейзболна шапка и метна през рамо малък сак, който приличаше на ученическа чанта.

Сложи в чантата малко макари, кукички, комплект инструменти, десетина бейзболни топки, една касета и табелките за колата с регистрация от Ню Джърси. Какво, на риболов ли отиваше?

Мина през фоайето. За един публичен дом часът беше съвсем ранен — служителят на рецепцията спеше, един бодигард в раиран смокинг четеше „Дейли Рейсинг Форм“ с писалка в ръка, пиян арабски шейх се луташе наоколо, очевидно зачуден кое от килимчетата на пода е най-подходящо за сутрешната молитва.

Хелър отброи десет хиляди от сейфа и ги прибра в джобовете си. Арабинът дълбоко му се поклони, Хелър повтори поклона и движението на ръката с абсолютна точност и бързо излезе на улицата, потраквайки с обувки.

Отби се в една закусвалня, прибра закуската си в торбичка и се качи в такси.

— Уихокън, Ню Джърси — каза Хелър. — Еднопосочно.

И даде адреса на гаража, където беше кадилакът!

— Таксувам те двойно, защото няма да се връщаш — каза шофьорът.

Изведнъж се смразих. До този момент не бях схванал какво възнамерява да прави. Беше тръгнал да прибере колата! Бери знаеше къде е тази кола. Нямаше начин да не са ѝ поставили бомба! Това „няма да се връщаш“ звучеше като пророчество!