Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 138

Каза:

— Чувам, че идва линейка. Иди да те зашият в болницата и после те съветвам да се преместиш да живееш на Северния полюс.

Наведе се и прибра в джоба му портфейла с петте хиляди.

— Все се опитвам да ти ги дам. Вземи ги най-сетне и се научи да говориш на езика на полярните мечки. Аз не съм убиец на майки, но определено ми доставя удоволствие да взривявам торпеда!

Полицейската кола бавно се приближаваше. Пламъците от горящите останки на таксито играеха по нея. Ченгетата излязоха.

— Как така си извадил телата от колата, момче? — Заплашително попита първото ченге.

— За малко да ме улучи — каза Хелър. — Исках да го посъветвам за някои неща.

— О — каза ченгето, изведнъж разбрал. — Но все пак ще трябва да направя акт на шофьора.

Извади си бележника и се обърна към другото ченге:

— За какво да го санкционираме, Пит?

— За замърсяване на околната среда — каза другото ченге.

— Този караше. Мъртъв е — каза Хелър.

— Въпреки това си получава акта — каза ченгето и започна да пише.

Чуваше се приближаването на линейка. Вероятно ченгетата я бяха повикали, преди да пристигнат.

Морги Масакурович бе докарал таксито на долното ниво. Хелър се качи.

— Закарай ме на Бинета Лейн, номер 231.

— Това е Малка Италия — каза Морти. — Там е рисковано да се ходи по това време. Имаш ли пистолет?

— Имам още една стотачка — каза Хелър. Понесоха се към града. От Единадесето Авеню свиха на Десето, минаха по 14-та Улица, свиха по Гринуич Авеню, проправиха си път около площад Вашингтон и скоро бяха в Малка Италия. Спряха на отсрещната страна на улицата, където беше адресът. Беше ужасно тъмно.

Хелър извади нож, отряза малък кичур от косата си и го пъхна в натопената с кръв бейзболна шапка. После постави вътре и бележката.

Обърна се към Морти.

— Иди в апартамент 18Д и попитай за Мейми. Дай ѝ това и тя ще ти даде един плик.

— Там вътре? — каза Морти, вперил поглед в зловещо тъмната сграда.

— А като се върнеш, ще ти дам още една стотачка.

Морти грабна шапката, скочи от колата и се втурна нагоре по стълбите.

След три минути тичаше надолу по стълбите с един плик. Хвърли го към Хелър, запали колата и побърза да изчезне от там.

— Мейми беше мъж с пистолет — каза Морти. — Но взе нещата, без да задава никакви въпроси.

Хелър му каза да го закара на ъгъла на Първо Авеню и 42-ра Улица. Разклати плика, долепи го до ухото си и го подуши. Е, най-после започна да проявява предпазливост, защото вътре можеше и да има бомба. Отвори плика от единия край и извади нещо.

— Колко струва билет първа класа до… Буенос Айрес, Аржентина? — попита той Морти.

— Не знам — каза Морти. — Може би към три бона. — Ако се откажеш, ще ти върнат ли парите?

— Да, естествено — каза Морти. — Просто трябва да го върнеш на летището. Какво, няма ли да ходиш?

О, де да идеше!

Морти спря на Първо и 42-ра.

Хелър го попита:

— Как мислиш, ставам ли или ми трябват още уроци?

Морти изглежда доста се замисли. След това каза:

— Ами момче, с малко опит можеш да станеш един от най-добрите шофьори на таксита в Ню Йорк. Мога да те понауча на още някои неща — как да връщаш по-малко ресто на клиентите и да им таксуваш повече километраж, но общо взето, това е. Ставаш. Да, спокойно мога да кажа, че ставаш.