Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 137
Рон Лафайет Хаббард
Другото такси ги връхлиташе.
Изведнъж Хелър даде на заден!
Имаше съвсем малко място, колкото другото такси да се провре между мантинелата и предницата на тяхната кола. То влезе в пролуката.
Хелър даде напред!
Калникът, удари предното колело на другата кола.
Тя полетя към мантинелата!
С разтърсващ удар прелетя през нея!
Изхвърча във въздуха!
Глава пета
Още преди колата да е паднала долу на улицата, Хелър извика на Морти:
— Поеми кормилото!
Долу се чу удар!
Хелър излезе. Мантинелата беше разкъсана и назъбена на мястото, където таксито бе прелетяло надолу.
Хелър надникна. Точно отдолу имаше подпорни стълбове и напречни греди.
Той мина през отворената пролука в перилата. Пропълзя по една напречна греда. Спусна се по стълба и стъпи на долната улица.
Другото такси се бе приземило на колелата, след което бе полетяло напред и се бе блъснало в един стълб.
От колата течеше бензин!
Наблизо имаше светофар. Хелър хвърли поглед към контролната кутия.
Втурна се към таксито.
Вратите бяха заключени.
Извади малко джобно ножче и се зае със задната врата. Металът около затворената ключалка се огъна. Той пъхна ножа по-дълбоко и разшири дупката. Пъхна пръсти, направи усилие и вратата се отвори.
Погледна течащия бензин, след това светофара. Изведнъж се сетих защо. Изпаряващите се газове ще се взривят, като стигнат до нивото на контролната кутия! Като бомба! А аз знаех какво правят бомбите.
Хелър измъкна навън шофьора. После се протегна и сграбчи мъжа на задната седалка.
Мъкнейки двете тела след себе си, той бързаше към тротоара. Погледна назад. Явно реши, че не е достатъчно далеч. Измина още петдесет стъпки.
Като стигна тротоара, остави двете тела.
Смазаната кола избухна с разтърсващ син взрив!
„Шофьорът“ беше мъртъв. Макар че горната половина от главата му я нямаше, личеше, че е сицилианец.
Хелър се обърна към другия.
Уличното осветление придаваше странен цвят на лицето на Торпедо Фиакола!
Клепачите на ранения потрепнаха. Беше жив!
В далечината се чуха сирени на патрулна кола. Никой в радиус на миля от тук не би могъл да не чуе взрива.
Торпедо отвори очи. Видя Хелър. Позна го.
Каза:
— Нали няма да убиеш майка ми? Хелър го погледна.
— Ще си помисля.
— Не!
Хелър бръкна в сакото на Торпедо и взе портфейла. Вътре бяха само петте хиляди, които Хелър му бе оставил. Но имаше бележка, на която пишеше:
„Валидно само срещу доказателство. Пакетът да се предаде на приносителя.“
Хелър размаха листчето пред Торпедо.
— На кой да се предаде? Торпедо каза:
— Ще убиеш ли майка ми?
— Мислех си по този въпрос. Дай ми името и адреса и мога да си променя решението.
Мафиотът упорито мигаше с очи. После каза:
— Мейми. Апартамент 18Д. Бинета Лейн 231. В центъра.
— А доказателството? — попита Хелър.
— Виж какво — простена Торпедо. — Бери ще ме убие!
Хелър каза:
— Майките трябва да се пазят. Торпедо потрепери.
— Бейзболната ти шапка с кръв по нея и кичур от косата ти.
Хелър си свали шапката, обърна я навътре и я топна в кръвта от главата на шофьора.