Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 137

Другото такси ги връхлиташе.

Изведнъж Хелър даде на заден!

Имаше съвсем малко място, колкото другото такси да се провре между мантинелата и предницата на тяхната кола. То влезе в пролуката.

Хелър даде напред!

Калникът, удари предното колело на другата кола.

Тя полетя към мантинелата!

С разтърсващ удар прелетя през нея!

Изхвърча във въздуха!

Глава пета

Още преди колата да е паднала долу на улицата, Хелър извика на Морти:

— Поеми кормилото!

Долу се чу удар!

Хелър излезе. Мантинелата беше разкъсана и назъбена на мястото, където таксито бе прелетяло надолу.

Хелър надникна. Точно отдолу имаше подпорни стълбове и напречни греди.

Той мина през отворената пролука в перилата. Пропълзя по една напречна греда. Спусна се по стълба и стъпи на долната улица.

Другото такси се бе приземило на колелата, след което бе полетяло напред и се бе блъснало в един стълб.

От колата течеше бензин!

Наблизо имаше светофар. Хелър хвърли поглед към контролната кутия.

Втурна се към таксито.

Вратите бяха заключени.

Извади малко джобно ножче и се зае със задната врата. Металът около затворената ключалка се огъна. Той пъхна ножа по-дълбоко и разшири дупката. Пъхна пръсти, направи усилие и вратата се отвори.

Погледна течащия бензин, след това светофара. Изведнъж се сетих защо. Изпаряващите се газове ще се взривят, като стигнат до нивото на контролната кутия! Като бомба! А аз знаех какво правят бомбите.

Хелър измъкна навън шофьора. После се протегна и сграбчи мъжа на задната седалка.

Мъкнейки двете тела след себе си, той бързаше към тротоара. Погледна назад. Явно реши, че не е достатъчно далеч. Измина още петдесет стъпки.

Като стигна тротоара, остави двете тела.

Смазаната кола избухна с разтърсващ син взрив!

„Шофьорът“ беше мъртъв. Макар че горната половина от главата му я нямаше, личеше, че е сицилианец.

Хелър се обърна към другия.

Уличното осветление придаваше странен цвят на лицето на Торпедо Фиакола!

Клепачите на ранения потрепнаха. Беше жив!

В далечината се чуха сирени на патрулна кола. Никой в радиус на миля от тук не би могъл да не чуе взрива.

Торпедо отвори очи. Видя Хелър. Позна го.

Каза:

— Нали няма да убиеш майка ми? Хелър го погледна.

— Ще си помисля.

— Не!

Хелър бръкна в сакото на Торпедо и взе портфейла. Вътре бяха само петте хиляди, които Хелър му бе оставил. Но имаше бележка, на която пишеше:

„Валидно само срещу доказателство. Пакетът да се предаде на приносителя.“

Хелър размаха листчето пред Торпедо.

— На кой да се предаде? Торпедо каза:

— Ще убиеш ли майка ми?

— Мислех си по този въпрос. Дай ми името и адреса и мога да си променя решението.

Мафиотът упорито мигаше с очи. После каза:

— Мейми. Апартамент 18Д. Бинета Лейн 231. В центъра.

— А доказателството? — попита Хелър.

— Виж какво — простена Торпедо. — Бери ще ме убие!

Хелър каза:

— Майките трябва да се пазят. Торпедо потрепери.

— Бейзболната ти шапка с кръв по нея и кичур от косата ти.

Хелър си свали шапката, обърна я навътре и я топна в кръвта от главата на шофьора.