Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 141
Рон Лафайет Хаббард
След десет минути бяха в един отдалечен район с новопостроени високи блокове. Спряха на една тиха улица. Тук се намираше „Кристал Паркуей“ 136, много хубава сграда. Съвсем модерна.
Хелър залепи скъсаната петдесетачка и плати на шофьора.
— Не знам дали изобщо ще се оправя на връщане — изплака шофьорът.
Хелър добави още двайсет долара.
— Наеми си някой тукашен да те води — каза той. Шофьорът подкара.
През цялото време си напрягах мозъка да се сетя къде бях чувал този адрес.
Хелър влезе през входа, застлан с плюшени килими. Имаше няколко асансьора. На един от тях пишеше:
Натисна бутона.
Малко се изненадах, когато вратата се отвори от човек, защото очаквах асансьорът да е автоматичен. Но мъжът не обслужваше асансьора. Беше облечен в костюм с жилетка и носеше ниско нахлупена шапка. Сакото му бе издуто от пистолет. Мъжът бе мургав като сицилианец.
— Да? — каза той небрежно.
— Искам да видя госпожа Корлеоне — каза Хелър. Замръзнах! Това беше главната квартира на мафията в Ню Джърси!
— Да?
— Скоро се видях с Джими „Канавката“ Тавилотврат — каза Хелър.
Изведнъж всичко ми се просветли. Онази среща в Афийон, когато в тъмното Джими го беше взел за наркоагент! Няма начин да не разберат съвсем скоро за какво става дума. А аз нямах кодовата хартия!
— Документите — каза гангстерът и Хелър му ги показа.
Мафиотът се обади от телефона в асансьора. Около телефона имаше малка кабинка, облицована с кадифе. Не се чуваше какво говори.
Мафиотът хвърли поглед към Хелър, опипа го за оръжие, прегледа чантата му и му махна да се качи.
Отидоха на последния етаж. Асансьорът беше специален, ходеше само до покрива. Мафиотът отвори вратата и бутна леко Хелър пред себе си. Насочи го към красиво украсен коридор. Отвори една врата в дъното на коридора и бутна Хелър вътре.
Стаята беше страхотна, цялата в жълто и бежово. Огромен панорамен прозорец откриваше изглед към голям парк и залив.
На един диван удобно се бе разположила жена. Носеше бежова копринена пижама-халат. Беше руса, със сини очи. Пшеничено-златистата ѝ коса бе сплетена в плитки, навити отгоре на главата ѝ като корона. Беше на около четиридесет.
Остави модното списание с лъскави корици, което досега четеше, и се изправи.
Боже мой, това се казва висока жена!
Хвърли поглед на Хелър и се приближи до него. Беше поне четири инча по-висока от него. Истинска амазонка!
Усмихна се:
— Значи си приятел на скъпия Джими — каза тя. — Не се срамувай. Той често говори за приятелите си от младежките улични банди. Но не ми приличаш на някой от тях.
Гласът ѝ бе галещ, приятен и имитираше акцент от Парк Авеню.
— Ще ходя в колеж — каза Хелър.
— О — каза тя с внезапно разбиране. — В наше време това е най-умното нещо. Седни, седни. Приятелите на Джими винаги са добре дошли тук. Нещо за пиене?