Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 136

И той изви кормилото към лимузината. Тя веднага се качи на тротоара.

Ярко светещи реклами на театри. Фосфоресциращи надписи, тълпи и опашки за билети. Чудесна, пъстра вечер.

— Виждаш ли онази кола отпред, дето спира? Ще ти покажа как се откачат врати.

Вратата откъм улицата се отвори. Старото такси се озова пред нея още преди някой да се е подал навън. Чу се трясък от сблъсъка и вратата падна.

— Всичко е въпрос на преценка на времето, момче. А сега виждаш ли онзи мъж от другата страна на улицата, който маха за такси? Само че ние сме в обратна посока.

Морти се засили напред до четиридесет мили в час, рязко натисна спирачките, обърна на сто и осемдесет градуса и се плъзна край тротоара. Обнадежден, човекът отвори вратата да се качи.

— Съжалявам, отивам към гаража — каза Морти.

Забеляза една еднопосочна улица. Даде на заден в нея с четиридесет мили в час.

— Няма страшно, обърнати сме в правилната посока, така че не сме в нарушение.

Виждаш ли червения светофар? Сега ще минем на забранена светлина. Ако слушаш внимателно, можеш да чуеш превключвателя в кутията и да се оправдаеш, че си минал на жълто.

А сега скок към тротоара. Този е хубав. Ако го атакуваш с дясното колело, ще отскочиш обратно на улицата и този отзад, който в този момент те задминава, защото мисли, че ще паркираш, се блъска странично. Гледай.

Отскочиха. Чу се оглушителен писък на метал. Стъкълца от фаровете се посипаха на тротоара.

— Окей, момче, а сега да те видим теб.

Хелър седна пред кормилото. Потегли. Направи рутинните маневри на Морти. Но тъкмо когато се канеше да мине на червено, тежък удар разтърси колата.

— Какво беше това? — извика Морти.

След това видя и посочи страничното стъкло. Имаше една малка звездичка.

— Боже, това е от куршум! Втори удар!

— Изчезвай оттук, момче! Някой нарушава закона за стрелбата!

Хелър натисна газта.

Мина по 42-ра Улица и се насочи на запад. Не караше много бързо.

— Натисни газта, момче! Едно такси току-що изскочи от ъгъла и е зад нас!

— Сигурен ли си? — каза Хелър.

— Да, по дяволите! Настигат ни! Но Хелър не ускори.

Гледаше в огледалото за задно виждане. Естествено, зад тях имаше такси и ги наближаваше! В задното стъкло се заби куршум!

— Сега вече можем да потегляме! — каза Хелър. Полетя по 42-ра Улица.

Мина край „Шератън Моутър Ин“. Грабнах една карта на Ню Йорк да видя дали се насочва извън града.

Старото такси се насочи към западната магистрала, която се изкачваше над града. Движението не беше натоварено. Под тях приземната улица не се виждаше добре. От ляво се простираше Норт Ривър и пътническото пристанище. Да, по този маршрут можеше да избяга към Кънектикът!

Хелър погледна в задното огледало. Таксито, което ги преследваше, беше отзад.

От дясно долу беше Ди Уит Клинтън Парк. Подминаха го.

Хелър не караше достатъчно бързо. Другата кола ги наближаваше.

Отпред имаше знак, след който надземният път се разделяше на две — единият ръкав водеше към 55-та улица!

Изведнъж Хелър изви кормилото и колата се завъртя в деветдесет градусов завой. Рязко натисна спирачки. Заковаха на място точно пред мантинелата! Долната улица беше на петдесет фута под тях!