Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 125

Нарушение на кодекса! Нарушение на кодекса! Плюс липса на патриотизъм! Бързо си отбелязах в бележника и маркирах мястото на лентата. Никой не може да ме обвини, че не си върша задълженията.

Вдигна си багажа, обърна се и излезе.

Отвън се спря и се обърна да огледа пак сградата.

— Вие, хотели, можете да вървите по дяволите!

Един дом ще ми струва по-малко и ще е по-чисто.

Мина две преки пеша, преди да успее да намери такси. Беше спряло на тротоара и Хелър му викна, за да не потегли.

Шофьорът изглеждаше така, сякаш не си е лягал по цяла нощ от една година насам. Освен това нямаше място между очите и косата. Неандерталски тип.

Хелър качи багажа. Наведе се да каже нещо през стъклото между предната и задната седалка, на което нюйоркските таксиметрови шофьори разчитат да ги спаси от нападения.

— Знаете ли къде има някой дом?

Шофьорът се обърна да го погледне. Помисли и каза:

— Имаш ли пари?

— Естествено, че имам пари.

— Много си малък.

— Виж какво — каза Хелър, — знаеш ли някой дом или не?

Шофьорът му хвърли съмнителен поглед, но кимна.

— Добре — каза Хелър, — закарай ме там. Тръгнаха по посока на Ист Ривър. Недалеч се виждаше високата черна фасада на сградата на Обединените Нации. Бяха навлезли в по-тих и по-елегантен квартал, пълен с високи и внушителни постройки.

Спряха на тротоара пред една такава сграда. Беше от бляскав камък и матирани стъкла — красива, модерна, многоетажна сграда. Малка градинка със зеленина и автомобилна алея я отделяха от тротоара. От ляво на впечатляващия вход имаше елегантен, красив надпис със златни букви върху черен камък. Пишеше:

„ГРЕЙШЪС ПАЛМС“

Таксито не бе спряло на автомобилната алея, защото там стоеше голяма, черна, ниска лимузина с шофьор на кормилото. Хелър извади от таксито чантите си и ги остави на тротоара. Бръкна в джоба, за да плати на шофьора.

И тогава се случи нещо забележително!

Шофьорът на таксито, който допреди малко изглеждаше толкова заспал и унесен, вторачи очи в лимузината на входа. Очите му изведнъж се разшириха от ужас.

Гумите изсвистяха и таксито се стрелна надалеч.

Без да си прибере парите!

Хелър се загледа след бягащото такси. Прибра парите обратно в джоба. Вдигна си чантите и тръгна към входа.

Лимузината бе запалила двигателя.

От вратата излезе млад мъж с вид на здравеняк. Беше облечен в двуреден костюм и носеше шапка ниско над очите. При приближаването на Хелър той малко се отдръпна.

Дясната му ръка се вдигна. Държеше нещо!

Беше миниатюрно уоки-токи. Каза нещо в него, като гледаше по посока на Хелър.

Нещо става! Нещо опасно!

А Хелър, идиотът, изобщо не забеляза. Продължи напред и влезе през входа.

Фоайето беше малко, но направено с вкус. На отсрещната стена имаше няколко железни вити стълби, които водеха до балкон. Златните врати на асансьорите се открояваха на фона на тъмния камък. По стените имаше красиви лъкатушещи орнаменти от златист метал. Имаше двойки красиво облицовани кресла, полускрити от великолепни зелени растения. Имаше дълго златисто гише, което очевидно беше рецепцията.

Не се виждаше жива душа! Никой!