Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 127

Хелър му пусна един куршум право в сърцето!

Този, който се бе проснал по средата на пода, бе извадил пистолет. Опита се да стреля.

Хелър го забеляза, но за момент остана неприкрит. Онзи от пода стреля.

Още един куршум се заби в бившия нападател на Хелър.

Хелър падна на земята.

Стреля право в черепа на типа на пода.

Двама мъртъвци! Третият се мяташе в предсмъртна агония!

— Божичко! — обади се Вантаджо Меретричи от бюрото.

Отвън се чуха бързи стъпки.

Хелър отскочи далеч от вратата.

Младият тип от входа си показа част от лицето през вратата и пъхна ръка. Видя Хелър.

Вдигна пистолет.

Хелър стреля и го улучи в рамото.

Мъжът бе отхвърлен от вратата и се завъртя във фоайето. Но не падна. Вратата се затвори с трясък. Бягащите стъпки се отдалечаваха.

Колата отвън заръмжа. Чу се затваряне на врата, веднага след това лимузината потегли със свистене.

— Боже господи! — каза Вантаджо. След това изглежда се посвести. — Малкият, помогни ми, бързо!

Тялото, което беше най-близо до бюрото, бе паднало върху малко килимче. Вантаджо грабна единия край и бързо го повлече като шейна към вратата. Отвори и я подпря с един стол да не се затваря. После пак хвана килимчето и го извлече отвън във фоайето.

Управителят посочи на Хелър трупа, който той бе използвал за прикритие и излезе във фоайето. Хелър го грабна и го завлачи навън. Пусна го.

Чу се далечния вой на полицейски сирени.

Хелър и управителят заедно извлякоха третия труп.

Във фоайето изникна спретнато облечена възрастна чистачка.

— Измий кръвта от пода в офиса! — викна ѝ управителят. — Бързо!

Полицейските коли приближаваха.

Управителят се наведе зад гишето. Регистраторът бе на пода, завързан и с парцал в устата. Хелър сряза въжетата.

Управителят подреди телата във фоайето. Взе пистолета, с който Хелър бе стрелял, избърса го с кърпа и го пъхна в ръката на онзи, който най-напред бе нападнал Хелър.

Полицейските коли се чуваха съвсем наблизо.

— Тези „бибипци“! — каза управителят. — Подкупили са ченгетата да пристигнат бързо и да ме арестуват, ако се чуе стрелба!

Управителят каза нещо на италиански към регистратора и тъкмо се обърна към Хелър, вероятно за да му каже да изчезва, когато от входа се чу силен глас:

— Никой да не мърда!

Това „никой“ се отнасяше до управителя, Хелър и регистратора.

Появи се полицейски инспектор, придружен от две ченгета с едрокалибрени пушки. Инспекторът бе едър мъж на средна възраст, отпуснат.

— Добре, Меретричи, арестуван си!

— За какво? — каза Меретричи. Полицейският инспектор огледа труповете.

Злобно погледна регистратора.

— Какво е ставало тук?

— Ами то се вижда — каза мъжът. — Онзи тип — и той посочи тялото, което беше най-далеч от входа, използвано от Хелър като щит — очевидно се опитваше да избяга от другите. Те нахлуха след него и започнаха да се стрелят един в друг.

Инспекторът направи оглед на всяко тяло и всеки пистолет поотделно.

— Би трябвало тях да арестувате — каза Вантаджо. — Тук не е разрешено да се стреля!

— Не ми се прави на умен, да те „бибип“ — каза инспекторът. Приближи се до Хелър. — Ти пък кой си, по дяволите?