Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 123

Трябваше тихо и безшумно да убие и двамата. Така би направил един професионалист.

Хелър бе унижил един от най-влиятелните адвокати на планетата и бе надиграл Роксентър, — а той никога не търпи подобни неща.

И после, сякаш изобщо не си беше спечелил смъртни врагове, Хелър завъртя обратно дръжката на бравата, опакова си нещата и почисти всичко. Сложи си бейзболната шапка пред огледалото и каза:

— Школата на ФБР е безгрешна.

И се засмя.

Но не го бяха научили на всичко. Бери вече бе осъзнал, че всяка заплаха за Хелър, независимо откъде идва, можеше да се изтълкува от Джеръм Терънс Уистър като заплаха от Бери. Не му оставаше друг избор, освен по някакъв начин — ако не веднага, то в някой удобен бъдещ момент — да използва много по-ефективни методи да унищожи Джеръм Терънс Уистър. Добрите адвокати от Уолстрийт никога не губят. Те само отлагат.

Бери командваше с едно помръдване на пръста не само отделни правителствени служби, но и цели правителства. Можеше да насъска срещу Хелър когото поиска. Парите не значеха нищо за него. Много беше вероятно в тази същата минута той вече да предлага на Торпедо Фиакола три пъти повече от това, което Хелър му бе обещал, за да направи още един опит. И Фиакола, отчаян от глупавата заплаха към майка му, а също и от провала си днес, би направил всичко.

Хелър се занимаваше с неща, от които разбираше твърде малко. Освен това беше прекалено мекушав! Шпионите са опасни и смъртоносни същества, като криещи се скорпиони. Не си излизат от вратата с песен на уста, след като са задействали най-могъщата и отмъстителна машина на планетата — властта на Роксентър.

Аз седях и скърбях. Не можех да измисля нищо, за да се сдобия с тази кодова хартия, преди да убият Хелър. Нищо чудно, че продължителността на живота на бойните инженери се изчисляваше само на няколко години служба. А на ръководителя на боен инженер можеше да се падне още по-къс живот!

Седях си в стаята и тъжах, когато при мен се втурна специален пратеник на Фахт с дневната сводка от Търб и Рат. В нея се казваше: „Той се регистрира в хотел «Брюстър» и току-що си тръгна от там.“ Богове, даже от собствените си хора не можех да очаквам никаква помощ! Дори едно бъдеще в ада ще е по-светло от моето!

Част шестнадесета

Глава първа

Долу на рецепцията в хотел „Брюстър“ нямаше никой, затова Хелър мина зад гишето, остави трийсетте долара за стаята на място, където лесно щяха да ги забележат, извади най-отгоре регистрационната карта с името на Ал Капоне и си извади на касата разписка, която подписа с „Бринкс“. Във ФБР не го бяха научили добре — Капоне ни един път не е обирал бронирана кола „Бринкс“. Аз си знам уроците по американска история!

Опитвайки се да разгадае надрасканите номера около градския телефон във фоайето на хотела — някои на проститутки, други на обратни и още какви ли не — Хелър попадна на една фирма за таксита и позвъни.

Като натовари багажа си в таксито, той каза на шофьора, който приличаше на германец:

— Търся място за живеене. Някой по-добър хотел. Нещо от класа.