Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 126

Рон Лафайет Хаббард

Хелър затрака с обувки по излъсканата многоцветна мозайка. Отиде до рецепцията.

Малка врата в стената отляво на гишето, на която имаше табела „Управител“, се открехна около шест инча. Показа се мъжко лице. Сурово. Подаде се ръка и безшумно махна на Хелър да се приближи.

Хелър си остави багажа и тръгна към вратата. Тя се отвори.

Зад нея се показа голям и богато украсен офис. В отсрещния край имаше голямо бюро с дърворезба. Зад него седеше дребен мъж, добре облечен, с черна коса и тясно лице. Върху бюрото имаше табела:

Вантаджо Меретричи, управител

ОТДЯСНО на бюрото седяха двама мъже с шапки. Десните им ръце не се виждаха. И тримата гледаха към Хелър.

Вратата се затвори зад Хелър.

Изведнъж го хванаха изотзад!

Здраво притиснаха ръцете му в ключ.

Принудиха го да седне на един стол в ъгъла зад вратата. Нападателят му продължаваше да стои зад него, без да го пуска.

Един от мъжете до бюрото посочи Хелър и се обърна към управителя:

— Значи това е едно от момченцата ти.

— Не! Не! — извика управителят иззад бюрото. — Тук не използваме младежи!

Другият гангстер до бюрото се изсмя, невярващ.

— О, стига си се „бибип“, Вантаджо. Колко взимате за момче с такова хубаво личице като този?

— Да се върнем на въпроса, Вантаджо. Фаустино казва, че тук ще продаваш наркотици, значи ще продаваш. Ние ги доставяме, ти ги продаваш.

— Никога! — каза Вантаджо. — Ще изгубим цялата си клиентела! Няма начин да не си помислят, че се опитваме да измъкнем информация от тях с наркотици!

— Ха, че каква информация, по дяволите, могат да имат неграта и дръпнатите от ООН! — подигравателно каза гангстерът, който беше най-близо до Вантаджо. — Трябва да понаучиш някои неща. Фаустино ще се обади на стрелците и знаеш какво те чака! Така че, откъде да започнем? Искам да кажа, преди да затрием теб. Да потрошим мебелите? Или да извадим от строя няколко курви?

Другият гангстер каза:

— А какво ще кажеш за хубавото ново момче?

Двамата мафиоти се спогледаха и се ухилиха. Този, който току-що бе дал предложението, запали цигара.

— За начало ще му направим само няколко дупки в лицето, които ще те вкарат в малко разходи.

Гангстерът стана с цигарата и прекоси стаята. Мъжът зад Хелър стегна хватката.

Рязко Хелър вдигна крака от пода.

Завъртя се като за задно салто.

Върховете на обувките му удариха в главата онзи зад него!

Ръцете му сграбчиха облегалката на стола. Изстреля се назад, право над главата на онзи, който преди го държеше. Приземи се зад него.

Вече беше измъкнал пистолета му от кобура под рамото.

Гангстерът с цигарата бе спрял по средата на стаята и гледаше с невярващи очи.

Онзи, който бе останал до бюрото, извади пистолет.

— Пази се! — изкрещя той на този по средата на стаята. Той веднага легна на земята.

Мафиотът до бюрото стреля.

Хелър се намираше зад типа, който преди го държеше. Куршумът улучи гангстера в гърдите.

Хелър явно имаше намерение да го използва като щит, за да се предпази от куршумите.

Мафиотът до бюрото пак стреля. Два пъти!

И двата изстрела улучиха гангстера пред Хелър.

Мафиотът до бюрото разбра, че стреля по собствения си човек. Уплашено отстъпи назад.