Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 121

— Още нещо — каза той. — Да?

— Останалите пари в куфара.

— О! — Възкликна Бери, сякаш го бяха ударили в слънчевия сплит.

Аха, и този беше мошеник. Вероятно е смятал да задържи част от сумата за себе си.

— Трудно може да се спазари с теб човек, младежо — каза Бери.

Но Хелър просто протегна ръка. Бери извади пачка пари от куфара.

— Това са още двайсет и пет хиляди — каза той.

Хелър ги сложи при другите. Получи се доста голяма купчина. И след това подписа регистрационната карта, сякаш подписваше смъртната си присъда: „Джером Терънс Уистър, Мейкън, Джорджия“.

Бери каза:

— Не е лесно да се спазари с теб човек. Но това не е лошо. Мога да кажа, че ще напреднеш в живота.

През оставащите пет минути, мислено го допълних аз. Още щом излезеш от тази стая, господин Бери, и си осигуриш алиби, през прозореца ще долети куршум и край с Хелър! И с мен!

Бери стана.

— Всичко ли взех?

Ухили се и показа на Хелър, че куфарът му е останал празен. После прибра старите документи и новите регистрационни номера на колата. Сигурно злорадстваше отвътре. Внимателно огледа стаята. Тръгна към вратата.

— И още нещо — каза Хелър. — Вдигнете слушалката и кажете на регистратора да излезе на улицата и да каже на снайпериста на покрива да заповяда в стаята ми.

Бери замръзна. След това бързо посегна към бравата.

Тя остана в ръката му!

За момент се вторачи в нея.

После я пусна и ръката му моментално се насочи към вътрешния джоб на сакото. Ще извади пистолет!

Хелър посегна встрани. Толкова бързо грабна един стъклен пепелник, че ръката му се размаза на екрана.

Пепелникът изхвърча, уцели Бери в ръката и се удари във вратата. Върху Бери и по пода се посипаха ситни стъкълца.

Адвокатът отстъпи, без да може да си мръдне ръката и зяпна Хелър.

Вторият пепелник бе в ръката му.

— С този мога да ти откъсна главата — каза Хелър. Бери трепереше и се държеше за ръката. Отиде до телефона. Каза на регистратора да излезе на улицата, да викне към покрива на отсрещната сграда и да каже на мъжа отгоре бързо да се качи в стаята.

Единствената светлина в стаята идваше от прозореца, но пердетата бяха спуснати и не бе много светло. Хелър спокойно стана и взе пистолета на Бери.

— Просто седни на леглото, за да се виждаш още от вратата и си придай спокоен вид.

— Мисля, че ми счупи ръката.

— По-добре ръката, отколкото главата. А сега, като почука, кажи му със спокоен глас да влезе.

Зачакаха. Хелър се бе облегнал на стената до вратата.

След около пет минути се почука.

— Влез — каза Бери.

Вратата се отвори и в стаята пристъпи мъж.

Хелър силно стовари юмрук зад врата му. Това го изстреля напред към Бери.

Калъфът от цигулка падна.

В момента, в който снайперистът се понесе напред и мина край Хелър, Хелър бе успял да извади от кобура на кръста му Кобра Колт.

Понеже имаше два пистолета, Хелър прибра Кобрата в джоба си. Направи крачка напред и завъртя снайпериста по гръб. Беше кльощава мижитурка с много следи от наказания по лицето. Хелър извади една пачка от вътрешния му джоб.

Снайперистът злобно изсъска на Бери:

— Нали каза, че бил само един хлапак!