Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 122

Беше бесен.

Хелър пристъпи напред. Посегна с ръка и убиецът се присви. Хелър си прибра новите документи и портфейла.

Придърпа с крак куфарчето на Бери и го отвори. Извади само регистрационните номера на колата.

— Спазвам сделката, господин Бери. Купихте си документи и ви ги оставям. Получих документи в замяна и ще ги задържа. Сделката си е сделка.

Хелър премести номерата до стената, но останаха извън обсега им.

— Както и да е, господин Бери, нещо ми подсказва, че не сте човек на честта. Така че…

Извади радиокасетофона от куфара си. Натисна бутона за превъртане назад. След секунда го включи. Чу се гласът на Хелър:

— Влез. Отворено е. И после Бери:

— Аз съм господин Бери от „Суиндъл и Крауч“. Всичко бе записано на касетата.

— Така че — продължи Хелър, — ще оставим това на сигурно място в случай че с мен се случи нещо странно.

— Записите не се приемат като доказателство в съда — изсмя се Бери.

— Затова съм предвидил още нещо — каза Хелър.

— Омръзнаха ми твоите „още нещо“! — Каза Бери. Хелър взе портфейла на снайпериста. Извади малък бележник и много бързо си записа всички данни. След това прочете на глас името на престъпника: „Торпедо Фиакола“. Добави и домашния му адрес и номера на социалната осигуровка.

Хелър взе парите, които бе извадил от джоба на убиеца.

— Като гледам, това са към пет хиляди. Прибра ги в портфейла и той се изду.

— Сигурно са половината от договорената сума. Даде портфейла на гангстера.

— Не искам да ме обвиняват, че отнемам хляба на някого. Затова плащам за живота на господин Бери.

Бери и гангстерът се спогледаха и после погледнаха към Хелър.

— Но не искам веднага да се изпълнява договора. Ако се окаже, че някой от тези документи не е точен или ако чуя край ушите ми да свистят куршумите на Бери, ще ти звънна да изпълниш договора. След това ще ти платя още пет хиляди в брой.

Сигурно му се е усмихнал. Човекът не знаеше какво да мисли.

— Не се безпокой, мога да се свържа с теб. Тук имам адреса и телефона на майка ти.

Гангстерът се сви. Не мисля, че Хелър схвана, че за гангстера думите му означаваха, че ако не си свърши работата, ще пострада майка му. Но бях сигурен, че гангстерът ги прие точно така.

Бери бе друго нещо. Докато Хелър го обхождаше с поглед, забелязах, че е намислил нещо.

— Няма защо да се страхувате от мен, господин Бери — каза Хелър. — Имате моите документи. Няма да нарушавам сделката, докато вие не я нарушите. Нека да се разберем така.

Хелър извади патроните от револверите. Замръзнах. Сега не ги държеше под прицел!

Хелър отвори калъфа за цигулка и прегледа разглобения снайпер. Взе всички патрони. Върна им оръжията, калъфа и куфара. Развъртя бравата с отвертка и отвори вратата.

Любезно им се поклони и им направи знак да тръгват.

— Дано никога повече да не ни се наложи да се срещнем — каза Хелър.

Бери му хвърли поглед, с който можеше да унищожи каменна статуя. Излязоха.

Хелър беше глупак! Представите му за величавост и геройство може би щяха да бъдат от полза на друго място и в друг момент, но не и в Ню Йорк. Ню Йорк, планета Земя — Блито-3!