Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 119

— Аз съм господин Бери от „Суиндъл и Крауч“ — каза той. Подчертан „Айви Лийг“ акцент.

Хелър посочи обикновения стол, Бери седна и остави куфара до себе си. Нямаше намерение да губи време.

— Откъде ти хрумна това? — каза той.

— Ами, на повечето хора им хрумват разни неща — отвърна Хелър.

— Някой убеждавал ли те е да постъпиш така?

— Аз никого не познавам тук — каза Хелър.

— Колко пъти досега си използвал името Дълбърт Джон Роксентър Младши?

— Не съм го използвал! — каза Хелър.

— Не го ли каза на хората, които те посрещнаха? Аха! Раза Лузеини и Батълсби не бяха посветени!

Те само са имали задачата да придружат едно анонимно лице. Господин Бери се е погрижил никой да не разбере.

— Не — каза Хелър. — Никой не се е обръщал към мен по име и аз не съм си казвал името на никого.

Бери сякаш си отдъхна.

— О, изглежда си имам работа с един много дискретен младеж.

— Точно така — каза Хелър.

— В теб ли са документите?

— Да, в сакото са ми.

Бери ги извади. Не пропусна да погледне какво има в джобовете. Седна на мястото си.

— ФБР извади ли копия? — попита Бери.

— Четоха ги по телефона, а през останалото време бяха оставени на бюрото, с лицевата част надолу.

Бери оставаше все по-доволен. Почти се усмихваше, ако изобщо за адвокатите от Уолстрийт може да се каже, че се усмихват. Обикновено изкривяват леко ъгълчетата на устата си.

— И ти също имаш само един екземпляр?

— Можете да претърсите всичко — каза Хелър. — Имам сако, бейзболни дрехи и багажа в куфарите.

Бери пак стана и претърси спортните дрехи. Търсеше етикети! Сега вече ми бе ясно какво възнамерява.

Адвокатът се заплете в рибарските принадлежности. Убоде се на една кукичка и внимателно си измъкна ръката. Прегледа останалото много предпазливо.

С потрепващи ъгълчета на устата Бери се върна и отново седна срещу Хелър.

— Мога да ти предложа сделка — каза той. — Даваш ми тези документи, а в замяна аз ти давам нови, напълно легални, плюс двайсет и пет хиляди долара.

— Я да ги видим — каза Хелър.

Бери отвори куфарчето си. Извади свидетелство за раждане — от област Биб, Джорджия. Пишеше, че ДЖЕРОМ ТЕРЪНС УИСТЪР е роден в болницата „Мейкън“ преди седемнайсет години, от родители Анес и Джералд Къртис Уистър. Бебето е бяло, русо и мъжко.

— Съвсем законно е — каза Бери. — И двамата родители са мъртви, няма братя, сестри или други роднини.

Хелър направи жест да му дадат и другите документи. Бери извади свидетелство за завършена военна академия „Сейнт Ли“. Всички оценки бяха тройки!

— Тук няма свидетелство за завършено средно образование — каза Хелър.

— А, пропускаш нещо. Според това свидетелство си учил една година повече, отколкото в предишното. Още само една година и получаваш бакалавърска степен. Сигурно смяташ да си довършиш колежа, така ли е?

— Хората не ти обръщат внимание, ако нямаш диплома — каза Хелър.

— Изключително вярно — каза Бери. — Аз самият не бих могъл да се изразя по-правилно. Така че, сам виждаш, че в случая печелиш. Още една година и ще имаш диплома.