Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 119
Рон Лафайет Хаббард
— Аз съм господин Бери от „Суиндъл и Крауч“ — каза той. Подчертан „Айви Лийг“ акцент.
Хелър посочи обикновения стол, Бери седна и остави куфара до себе си. Нямаше намерение да губи време.
— Откъде ти хрумна това? — каза той.
— Ами, на повечето хора им хрумват разни неща — отвърна Хелър.
— Някой убеждавал ли те е да постъпиш така?
— Аз никого не познавам тук — каза Хелър.
— Колко пъти досега си използвал името Дълбърт Джон Роксентър Младши?
— Не съм го използвал! — каза Хелър.
— Не го ли каза на хората, които те посрещнаха? Аха! Раза Лузеини и Батълсби не бяха посветени!
Те само са имали задачата да придружат едно анонимно лице. Господин Бери се е погрижил никой да не разбере.
— Не — каза Хелър. — Никой не се е обръщал към мен по име и аз не съм си казвал името на никого.
Бери сякаш си отдъхна.
— О, изглежда си имам работа с един много дискретен младеж.
— Точно така — каза Хелър.
— В теб ли са документите?
— Да, в сакото са ми.
Бери ги извади. Не пропусна да погледне какво има в джобовете. Седна на мястото си.
— ФБР извади ли копия? — попита Бери.
— Четоха ги по телефона, а през останалото време бяха оставени на бюрото, с лицевата част надолу.
Бери оставаше все по-доволен. Почти се усмихваше, ако изобщо за адвокатите от Уолстрийт може да се каже, че се усмихват. Обикновено изкривяват леко ъгълчетата на устата си.
— И ти също имаш само един екземпляр?
— Можете да претърсите всичко — каза Хелър. — Имам сако, бейзболни дрехи и багажа в куфарите.
Бери пак стана и претърси спортните дрехи. Търсеше етикети! Сега вече ми бе ясно какво възнамерява.
Адвокатът се заплете в рибарските принадлежности. Убоде се на една кукичка и внимателно си измъкна ръката. Прегледа останалото много предпазливо.
С потрепващи ъгълчета на устата Бери се върна и отново седна срещу Хелър.
— Мога да ти предложа сделка — каза той. — Даваш ми тези документи, а в замяна аз ти давам нови, напълно легални, плюс двайсет и пет хиляди долара.
— Я да ги видим — каза Хелър.
Бери отвори куфарчето си. Извади свидетелство за раждане — от област Биб, Джорджия. Пишеше, че ДЖЕРОМ ТЕРЪНС УИСТЪР е роден в болницата „Мейкън“ преди седемнайсет години, от родители Анес и Джералд Къртис Уистър. Бебето е бяло, русо и мъжко.
— Съвсем законно е — каза Бери. — И двамата родители са мъртви, няма братя, сестри или други роднини.
Хелър направи жест да му дадат и другите документи. Бери извади свидетелство за завършена военна академия „Сейнт Ли“. Всички оценки бяха тройки!
— Тук няма свидетелство за завършено средно образование — каза Хелър.
— А, пропускаш нещо. Според това свидетелство си учил една година повече, отколкото в предишното. Още само една година и получаваш бакалавърска степен. Сигурно смяташ да си довършиш колежа, така ли е?
— Хората не ти обръщат внимание, ако нямаш диплома — каза Хелър.
— Изключително вярно — каза Бери. — Аз самият не бих могъл да се изразя по-правилно. Така че, сам виждаш, че в случая печелиш. Още една година и ще имаш диплома.