Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 238

Нямаше да го допусне! Посегна. Пръстите му се свиха решително около сферата…

Разнесе се писък…

И Порталът се отвори.

Рейстлин вдигна очи. Не се бе отворил, за да го допусне. Не, беше се отворил, за да го предупреди — за да му покаже как изглежда наказанието в случай на провал. Застанал на колене, притиснал сферата към гърдите си, Рейстлин почувства как присъствието и великолепието на Такхизис, Царицата на Мрака, се възправят неумолимо пред него. Поразен от благоговение, магьосникът се сви на топка и затрепери в краката й.

Такава е съдбата ти! — просъскаха думите в съзнанието му. — Нещастието на майка ти ще настигне и теб. Магията ще те погълне. Ще останеш завинаги в плен на собствените си заклинания и дори сладката утеха на смъртта ще ти бъде отказана!

Рейстлин рухна. Усети как тялото му се сгърчва. Спомни си, че и тялото на Фистандантилус се бе сгърчило по същия начин от докосването на халцедона.

Главата му лежеше върху каменния под, сякаш бе положена върху дръвника на палача. За момент магьосникът бе готов да признае поражението си…

Ала в Рейстлин имаше сила, която никой не можеше да му отнеме, която се намираше дълбоко в него. Много отдавна боговете бяха натоварили Пар-Салиан със задачата да открие магьосник, който е достатъчно силен, за да надвие нарастващото зло на Мрачната Царица. След дълго търсене магът се бе спрял на Рейстлин, съзирайки в младия магьосник тъкмо тази вътрешна сила. По онова време тя бе просто безформено парче желязо, ала годините, огънят на болката, страданието, войната и амбициите щяха да я превърнат в добре закалена стомана.

Рейстлин вдигна лице от студения камък.

Горещината на яростта й го обгръщаше. Тялото му бе потънало в пот. Огънят изсмукваше дъха от дробовете му. Измъчваше го, подиграваше му се, показваше му света, пречупен през собствените му думи и видения. И, макар да бе заслепен от ужас, какъвто никога до този момент не бе изпитвал, магьосникът усети, че душата му ликува.

Объркано се опита да анализира чувствата си. Забори се за контрол и след едно последно усилие, което го остави слаб и разтреперан, успя да прогони звънтящите звуци от гласа на майка му и да проясни съзнанието си. Затвори очи, за да не вижда презрителната усмивка на Царицата.

Тъмнината го обгърна и в тази тъмнина — прохладна, сладка и успокояваща, той съзря страха й.

Тя се боеше… боеше се от него!

Рейстлин съвсем бавно се изправи на крака. От Портала вееха горещи ветрове и караха робата му да плющи немилостиво. Осъзна, че е обгърнат от буреносни облаци. Сега вече можеше да гледа право към прохода. Присви очи. Втренчи се във вратата с мрачно изкривена усмивка. Сетне вдигна ръка и запрати драконовата сфера в пастта на Портала.

Сферата срещна невидима стена и се разпръсна. Отекна почти недоловим писък. Над главата му запърхаха мрачни, сенчести криле, след което се разнесе ридание, а крилете се превърнаха в дим и бяха отвени надалеч.