Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 240
Маргарет Уэйс
Привлечена от някакъв неясен подтик, младата жена отново извърна поглед към небесата и най-сетне я съзря. Тя озаряваше всичко. Нуитари, Черната луна.
За момент затвори очи, надвита от опияняващия приток на кръв и учестените удари на сърцето си. Сетне отново ги отвори, вече по-уверено, за да открие, че Рейстлин се е приближил и стои точно пред нея.
Тя затаи дъх. Беше го виждала в екстаза на магията, в борба с победи и поражения. Сега обаче пред нея стоеше човек, достигнал върха на своята мощ и мрачно великолепие. На лицето му бяха изписани древна мъдрост и проницателна интелигентност. Но това беше лице, което не познаваше.
— Време е, Кризания — произнесе магьосникът и протегна ръце.
Тя ги улови. Пръстите й бяха премръзнали, ала докосването му ги опари.
— Страхувам се — прошепна.
Той се приближи.
— Не бива да се страхуваш — каза й. — Твоят бог е с теб. Виждам го съвсем ясно. Моята богиня е тази, която трябва да се страхува, Кризания. Усещам го! Двамата заедно, ти и аз, ще прекосим границите на времето и ще пристъпим във владенията на смъртта. Ще се изправим един до друг срещу Мрака. С общи усилия ще успеем да поставим Царицата на колене!
Ръцете му я привлякоха и нежно обгърнаха тялото й. Устните му се впиха в нейните, за да откраднат дъха й с целувка.
Кризания затвори очи и позволи на магическия огън да завладее тялото й и да погълне студената, уплашена бяла черупка, в която се криеше от години.
Тя се отдръпна. Прокара ръка по устните му, вгледа се в бездънните му очи. А там, отразена в огледалото на душата му, видя себе си: в пламтяща, лъчиста аура от ярка, бяла светлина. Видя себе си красива, обичана, боготворена. Носеща истина и справедливост на света, готова да прокуди завинаги всяка печал, страх и отчаяние.
— Паладин да ни е на помощ — прошепна Кризания.
— Да — отвърна Рейстлин. После добави: — Ще ти дам още един талисман, като онзи, който те пазеше в Дъбравата Шойкан. Използвай го, за да преминеш невредима през Портала.
Тя потръпна. Той се притисна в нея, наведе главата й и я докосна с устни по челото. През цялото й тяло пропълзя болка, която достигна до сърцето, готова да го пресуши. Кризания понечи да се отдръпне, ала не извика. Той й отправи усмивка.
— Хайде.
Двамата се стопиха в нощта на крилете на прошепнатата магия, огрени от червените лъчи на Лунитари — кръв, избликнала от острието на Солинари.
Глава 15
— Каруците с провизии? — попита Карамон с равния, отмерен тон на човек, който вече знае отговора на въпроса си.
— Нямаме никакви сведения, сър — отвърна Гарик, като избягваше тежкия поглед на генерала. — Но… продължаваме да ги очакваме…
— Няма да дойдат. Натъкнали са се на засада. Знаеш го не по-зле от мен — усмихна се отпаднало едрият войн.
— Поне разполагаме с вода — каза неуверено младият рицар в напразен опит да демонстрира бодрост, който се провали напълно.