Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 237

Сега магьосникът се чувстваше по същия начин, само дето камбанарията бе собственият му череп и вътре звучаха думи, които предричаха неминуемата му гибел. Той залитна, хвана главата си с ръце и се помъчи да изтръгне от нея нетърпимия звук.

„Върни се у дома… Върни се у дома…“

Замаян и полузаслепен от болка, Рейстлин се затича. Препъваше се, без ни най-малка идея накъде отива. Искаше единствено да избяга колкото може по-далече. Краката му отказаха да го държат. Той се препъна в подгъва на робата си и се строполи на колене.

Нещо изскочи от един от джобовете му и заподскача по каменния под. Рейстлин го съгледа и възкликна уплашено и разгневено. Още един признак за неговия провал — драконовата сфера. Потъмняла, напукана, безполезна. Той бясно посегна, за да я хване, ала сферата се изплъзна от хищните му пръсти и се затъркаля по мраморните плочи.

Отчаяно запълзя подире й, додето тя най-сетне спря. Магьосникът озъбено понечи да я грабне, но нещо го накара да замръзне. Повдигна бавно глава и най-после видя къде се намира. Сви се ужасено и затрепери.

Пред него се издигаше Големият Портал.

Беше съвсем същият като в Кулата на Върховното чародейство в Палантас. Огромна овална врата, поставена върху издигната платформа, орнаментирана и защитавана от главите на пет дракона. Змиевидните им шии се издигаха от пода, а главите гледаха към самия портал с разтворена паст, крещящи възхвала в чест на Мрачната Царица.

В Кулата в Палантас вратата към прохода бе залостена. Никой не можеше да я отвори, освен от вътрешната страна, откъм Бездната — изход, до който едва ли някой някога се беше добирал. Тази врата също бе затворена, но имаше двама души, които можеха да преминат през нея — свещенослужител от ордена на Белите роби, изпълнен с безкрайна доброта и архимагьосник от ордена на Черните роби, отдаден на абсолютното зло. Комбинацията беше крайно невероятна. По този начин великите чародеи се бяха надявали да запечатат завинаги ужасния проход към измерението на боговете.

Ако към Портала се загледаше най-обикновен смъртен, едва ли щеше да види нещо по-различно от застинала, смразяваща тъмнина.

Ала Рейстлин отдавна вече не беше обикновен човек. Привличан все по-близо и по-близо от своята богиня, покорил енергии и заклинания, даващи му правото да съзира невероятното, архимагьосникът в момента се намираше някъде между двата свята. Той се втренчи в затворената врата и усети как почти успява да проникне с поглед отвъд тъмнината! Видението трептеше. Той с мъка откъсна поглед от него и отново насочи вниманието си към драконовата сфера.

„Как е успяла да се измъкне?“ — зачуди се той. Държеше сферата в торбичка, скрита дълбоко сред тайните джобове на черната си роба. Внезапно изсумтя, намерил верния отговор: всяка драконова сфера притежаваше силно чувство за самосъхранение. Онази в Истар бе избегнала Катастрофата, изигравайки елфическия крал Лорак. Беше го принудила да я открадне и отнесе в Силванести. А когато полуделият крал вече не можеше да я защити, се бе присламчила към Рейстлин. Беше поддържала живота му, докато се бореше със смъртта в библиотеката на Астинус. Бе заговорничила с Фистандантилус, за да положи душата на младежа в краката на Царицата. А сега, доловила най-голямата опасност за съществуването си, се опитваше да избяга и от него.