Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 200

Карас бе последен. Преди и той да скочи в дупката, си позволи да хвърли един последен поглед към вътрешността на палатката.

Фенерът вече бе престанал да се клати и меката му светлина обливаше сцена, сякаш излязла от нечий кошмар. Потрошени маси, разхвърляни столове и разпиляна храна навсякъде, накъдето погледнеше. Препълнената локва кръв около черната роба на магьосника се стичаше на тънко ручейче и отдавна бе започнала да капе в тунела под него.

Джуджето скочи в дупката и притича известно разстояние навътре, след което спря. Грабна края на въжето пуснато по пода и го дръпна рязко. Другият му край бе завързан за носещата греда на тунела точно под палатката на генерала. Гредата се измъкна и прекатури, предизвиквайки нисък тътен. Видя как някъде там се срутва купчина камъни и веднага след това гледката се затули от гъст облак прах.

Проходът бе блокиран напълно. Карас се обърна и забърза, за да догони останалите.

— Генерале…

Карамон скочи на крака с протегнати към гърлото на противника си ръце. Той оголи зъби и изръмжа. Гарик изненадано се препъна назад.

— Генерале! — извика. — Карамон! Аз съм!

Чак сега огромният войн усети пронизващата болка в главата си. Познатият глас на младия рицар отново го върна към действителността. Той изпъшка и стисна слепоочията си с две ръце. Гарик го улови точно преди да се строполи от замайването и му помогна да се отпусне в едно кресло.

— Брат ми? — попита генералът с удебелен глас.

— Карамон… аз… — младежът преглътна.

— Брат ми! — повтори той със стържещ глас през стиснатите си зъби.

— Отнесохме го в палатката му — каза Гарик. — Раната е…

— Какво? Раната е какво? — каза нетърпеливо генералът и стрелна младежа със зачервени очи.

Рицарят отвори уста, затвори я, след което просто поклати глава. Карамон забеляза, че е смъртно пребледнял. Той въздъхна, стисна клепачи и вътрешно се приготви за замайването и пристъпът на гадене, които щяха да го връхлетят веднага щом се изправеше. После тромаво стана и моментално се почувства изгубен във водовъртеж от тъмнина. Замръзна неподвижно и изчака да дойде на себе си. Чак тогава отвори очи.

— Ти как си? — попита Гарик и внимателно огледа младежа.

— Добре съм. — Рицарят почервеня от срам. — Из-изне-надаха ме… в гръб.

— Разбирам — Карамон вече бе забелязал съсирващата се кръв по косата му. — Случва се. Не се тревожи. — Той се усмихна тъжно. — Мен пък ме нападнаха отпред.

Гарик кимна, но по лицето му си личеше, че мисълта за провала го гризе.

„Ще се справи — помисли си едрият войн. — Рано или късно се случва на всеки един от нас.“

— Трябва да видя брат си — понечи да излезе навън, но се спря. — Лейди Кризания?

— Спи. Получила е нараняване с нож в областта на… ъъъ… ребрата. Аз… превързахме я… колкото можахме. Наложи се да… разкъсаме робата й. — Той се изчерви още повече. — Дадохме й малко бренди, за да дойде на себе си…