Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 197
Маргарет Уэйс
Рейстлин инстинктивно се улови за масата и може би само това го спаси да не пропадне в бързо разширяващата се дупка. В същия момент очите му съзряха някакви приклекнали, брадати фигури, които стремително изпълзяха от нея. Танцуващата светлина се отрази в оголени остриета и мрачни, решителни очи. Сетне фигурите се гмурнаха във феерията от сенки.
— Карамон! — извика магьосникът.
Даде си сметка, че предупредителният му вик е безполезен. Зад гърба му се разнесе грозна ругатня и звук от измъкване на меч от ножница — брат му вече бе напълно наясно със случващото се.
До ушите му достигна и силен женски глас, призоваващ името на Паладин. С периферното си зрение долови как в палатката избухна обръч чисто бяла светлина, но точно в този момент нямаше време да се занимава с Кризания, тъй като от сърцето на тъмнината изскочи огромен джуджешки боен чук, който проряза отблясъците на фенера и се насочи право към главата му.
Рейстлин изстреля първото заклинание, което му хрумна и удовлетворено видя как някаква невидима сила измъкна чука от ръката на джуджето. По негова заповед магията отнесе оръжието през мрака и го пусна с глух звук в един от ъглите на палатката.
Независимо, че в първия момент умът му бе отказал да приеме случващото се, сега Рейстлин вече се чувстваше господар на положението. Изведнъж всичко му се стори просто поредното дразнещо прекъсване на далеч по-важните му задачи. Решен да приключи въпроса възможно най-бързо и изцяло в своя полза, архимагьосникът насочи вниманието си към своя враг, който стоеше пред него и го наблюдаваше без каквато и да е сянка от страх в очите.
Рейстлин също не се страхуваше. Съзнанието, че нищо не може да го убие, тъй като е защитен от самия ход на времето, му даде възможност за момент да обмисли напълно равнодушно какво да бъде следващото му заклинание.
Вече усещаше как магическите потоци протичат през тялото му и предизвикват желаната реакция на екстаз и чувствено удоволствие. Реши, че поне за момент почивката от безкрайното тежко наизустяване ще му се отрази добре. Още едно интересно упражнение… Той протегна ръце и започна да изговаря думите, които щяха да запратят мълнии от синя светлина през гърчещото се тяло на неговия враг. След което нещо го прекъсна.
Случи се толкова внезапно, че наистина го изненада. В рамките на един-единствен гръмовен миг и сякаш от небето точно пред него се появиха две фигури.
Едната се прекатури право в краката му и вдигна полуделите си от възторг очи:
— Я гледай! Ами че това е Рейстлин! Успяхме, Гнимш! Успяхме! Ей, Рейстлин! Бас държа, че си изненадан да ме видиш, а? Чакай само да чуеш какво имам да ти разказвам! Разбираш ли, бях умрял. Е, не съвсем, но…
— Тасълхоф? — възкликна най-сетне магьосникът.
През съзнанието му, подобно на мълниите, които се готвеше да запрати към противника си, се загърчиха светкавични въпроси и заключения.
Първо — кендер! Времето можеше да промени своя ход!
Второ — времето
