Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 63

Ескортът й, наброяващ четиридесет души, бил командван от сър Алфред Брум, един от мъжете, които останали на острова, когато Ренира повела атаката си към Кралски чертог. Брум бил най-старшият от рицарите на Драконов камък — постъпил на служба още при управлението на Стария крал и очаквал да бъде повишен в кастелан, когато Ренира тръгнала на война, за да вземе Железния трон. Но вечно намръщеният и кисел сър Алфред Брум не умеел нито да извиква привързаност, нито да вдъхва доверие. Затова кралицата предпочела по-сърдечният сър Робърт Куинс.

На въпроса защо сър Робърт не я посреща лично, сър Алфред отговорил, че кралицата ще види „дебелият ни приятел“ в замъка. И тя го видяла… въпреки че овъгленото тяло на Куинс било изгорено до неузнаваемост и провесено от бойниците на портата редом със стюарда, оръжейника и капитана на стражите. Разпознали го единствено по размерите — сър Робърт бил ужасно дебел.

Казват, че кръвта се отдръпнала от лицето на кралицата, когато видяла телата, но младият принц Егон пръв осъзнал какво всъщност означават.

— Майко, бягай! — извикал той.

Но било твърде късно. Мъжете на сър Алфред се спуснали върху кралските стражи. Преди сър Харолд Дарк да успее да извади меча си от ножницата, брадва разцепила главата му, а копие проболо сър Адриан Редфорт в гърба. Единствено сър Лорет Лансдейл бил достатъчно бърз да защити кралицата съсичайки двама нападатели, преди самият той да бъде убит. Така загинал последният рицар от Кралската гвардия. Когато принц Егон грабнал меча на сър Харолд, сър Алфред отблъснал острието с презрение.

* * *

Момчето, кралицата и придворните дами били подкарани с върховете на копията през портите на Драконов камък към вътрешния двор. И там се озовали лице в лице с един мъртъв мъж и един умиращ дракон.

Люспите на Слънчев огън все още блестели на слънцето като ковано злато, но по начина, по който лежал на разтопения черен валирийски камък в двора било ясно, че е прекършен, той — най-великолепният дракон летял в небесата на Вестерос. Крилото му, разкъсано от Мелеис, стърчало под странен ъгъл, а пресните рани по гърба му пушели и кървели при всяко негово движение. Слънчев огън бил свит на кълбо, когато първоначално кралицата и хората й го видели. Когато помръднал и вдигнал глава, по врата му се открили рани, там, където другия дракон бил късал парчета от плътта му. По корема имало места, където струпеи на рани замествали люспите му, а на мястото на дясното му око имало празна дупка, покрита с черна засъхнала кръв.

Въпросът бил, както със сигурност се е запитала и Ренира, как се е случило всичко това.

* * *

Сега знаем много и много неща, които тогава не били известни на кралицата. Лорд Ларис Стронг, Кривото стъпало, бил този, който незабелязано измъкнал краля и децата му от града, когато драконите на кралицата се появили в небето над Кралски чертог. За да не ги види никой, лорд Ларис ги извел вместо през градските порти, през някой от тайните проходи на Мегор Жестокия, които само той знаел.

Лорд Ларис бил този, който заповядал бегълците да се разделят, така че ако някой попадне в плен, другите да се спасят. Сър Рикард Торн получил заповед да заведе двегодишният принц Мелор при лорд Хайтауър. Принцеса Джеера, мило и скромно момиче на шест, била поверена на грижата на сър Уилис Фел, който се заклел да я отведе невредима до Бурен край. Никой от тях не знаел къде се намирали другите, така че не можел да ги предаде, ако сам той е заловен.