Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 64

И само лорд Ларис знаел, че кралят, сменил фините си дрехи с рибарско наметало с петна от сол, бил скрит сред товара от треска на една рибарска лодка, под грижите на един незаконороден рицар от Драконов камък. Кривото стъпало очаквал, че щом Ренира научи за бягството на краля, ще прати хора да го преследват. Но лодките не оставят следи по водата и малко преследвачи биха помислили да търсят Егон на острова на сестра му, защитен в собствената й крепост.

И там щял да остане Егон, скрит и в безопасност, притъпяващ болката си с вино и криещ изгарянията си под дебелото наметало, ако Слънчев огън не бил стигнал до Драконов камък. Можем да се запитаме, като мнозина други, какво го довело обратно до Драконов връх. Дали раненият дракон, със заздравяващото си счупено крило, бил воден от някакъв първичен инстинкт, който го карал да се върне на родното си мястото при димящата планина, където се бил излюпил? Или пък чувствал присъствието на крал Егон въпреки голямото разстояние и бурните морета, и бил долетял, за да бъде отново с ездача си? Някои дори казват, че Слънчев огън усещал отчаяната нужда на господаря си. Но кой би дръзнал да каже, че познава сърцето на един дракон?

След злочестата атака на лорд Уолис Мутън, която принудила дракона да напусне полето от пепел и кости при Гарванов покой, Слънчев огън изчезнал от погледа на историята за повече от половин година. В залите на Краб и Брун се разказвали истории, в които се предполагало, че за известно време драконът може да е намерил убежище в тъмните борови гори и пещерите на нос Краклоу. Въпреки, че счупеното му крило било заздравяло достатъчно, за да може да лети, било зараснало под лош ъгъл и оставало слабо. Слънчев огън вече не можел да се извиси, нито да остава във въздуха за дълго и били нужни много усилия да прелита дори кратки разстояния. И все пак някак успял да прекоси залива на Черна вода… защото точно Слънчев огън видели моряците на Несария да напада Сив дух. Сър Робърт Куинс обвинявал Канибал… но Том Пелтека, който слушал повече отколкото говорел, наливал волантинците с ейл и отбелязвал всяко споменаване на златните люспи на нападателя. Много добре знаел, че Канибал е черен като въглен. И така двамата Том и техните „братовчеди“ (наполовина истина, защото само сър Марстън бил от тяхната кръв, копеле на сестрата на Том Рошавата брада и рицаря, който отнел девствеността й) потеглили с малкия си кораб да търсят убиеца на Сив дух.

Изгореният крал и осакатеният дракон намерили нова цел един в друг. От скривалище на пустите източни склонове на Драконовата планина Егон тръгвал всеки ден по изгрев, излизайки в небето за пръв път след Гарванов покой, докато двамата Том и братовчед им Марстън Водите се върнали на другата страна на острова да търсят хора, съгласни да им помогнат да превземат замъка. Дори на Драконов камък, дългогодишното седалище на кралица Ренира, успели да намерят много, които имали причини, добри или лоши, да мразят кралицата. Някои скърбели за братя, синове и бащи, убити в Битката при Гърлото. Някои се надявали на плячка или издигане в службата. Докато други смятали, че правото на сина е преди това на дъщерята и правото на Егон е по-силно.