Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 62

* * *

Но кралицата не знаела нищо за неговата храброст. Бягството на Ренира от Кралски чертог било съпроводено с трудности. При Росби портите на крепостта били залостени, когато приближила. Младият лорд Стокуорт й предложил гостоприемството си, но само за нощ. Половината от златните й плащове дезертирали по пътя, а една нощ лагерът й бил нападнат от разбойници. Макар нейните рицари да били отблъснали нападателите, сър Белон Бърч бил покосен от стрела, а сър Лайънъл Бентли, младия рицар от Кралската гвардия получил удар в главата, от който шлемът му се пропукал. Той починал бълнувайки на следващия ден.

Кралицата побързала към Дъскъндейл.

Домът Дарклин бил сред най-силните поддръжници на Ренира, но цената на верността им била висока. Само ходатайството на сър Харолд Дарк могло да убеди лейди Мередит Дарклин да допусне кралицата в замъка си (Дарк били далечни родственици на Дарклин, а сър Харолд бил служил някога като скуайър на покойния сър Стефон) и то само при условие, че няма да остане дълго.

Кралица Ренира нямала нито злато, нито кораби. Хвърляйки сър Корлис в тъмниците, тя изгубила своята флота и от страх за живота си побягнала от Кралски чертог без пукнат грош. Отчаяна и уплашена Нейна светлост ставала все по мрачна и посърнала. Не можела нито да яде, нито да спи. Не понасяла да е разделена от принц Егон, последният й жив син. Ден и нощ момчето стояло край нея „като малка бледа сянка“.

Ренира се принудила да продаде своята корона, за да плати пътуването си с браавоския търговски кораб Виоланд. Сър Харолд Дарк настоявал тя да потърси убежище при лейди Арин в Долината. Сър Медрик Мандърли пък убеждавал Ренира да придружи него и брат му сър Торен до Бял пристан. Нейна светлост отказала и на двамата. Тя била решена да се върне на Драконов камък. Казвала на верноподаниците си, че там ще намери драконови яйца. Тя трябвало да се сдобие с друг дракон или всичко било изгубено.

Силен вятър принудил Виоланд да се приближи до бреговете на Дрифтмарк повече отколкото се харесвало на кралицата. Три пъти се разминавали съвсем близо с корабите на Морския змей, но Ренира се погрижила да остане скрита. Накрая браавоският кораб акостирал в пристанището под Драконов връх с вечерния прилив. Кралицата била изпратила гарван да извести за пристигането й и заварила ескорт, който я очаквал да слезе от кораба заедно със сина си Егон, придворните дами и тримата рицари от Кралската гвардия — всичко, което било останало от свитата й.

Навън валяло, когато свитата слязла на брега и пристанището било почти пусто. Дори крайбрежните бардаци изглеждали тъмни и изоставени, но Нейна светлост не забелязала. С премаляло тяло и душа разбита от предателството, Ренира Таргариен искала само да се върне в резиденцията си, където мислела, че със сина си ще бъдат в безопасност. Изобщо не подозирала, че й предстои последното и най-тежко предателство.