Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 61

* * *

Осем от тринайсетте „Шипа“ били мъртви, сред които лорд Оуен Фосоуей, Марк Амброуз и Храбрия Джон Рокстън. Ричард Родън бил улучен със стрела в шията и щял да умре на следващия ден. Четирима от съзаклятниците останали, сред тях сър Хобърт Хайтауър и лорд Ънуин Пийк. И макар Коравия Хю Чука да бил мъртъв и с него умрели мечтите му за кралство, вторият Изменник оставал. Улф Белия се бил събудил от пиянския си сън и установил, че е последният драконов ездач и притежател на последния дракон.

— Чука е мъртъв и вашето момче също — предполага се, че е заявил на лорд Пийк. — Аз съм всичко, което ви е останало.

Когато лорд Пийк попитал за намеренията му, Белия отговорил:

— Ще тръгнем в поход, точно както искахте. Вие вземете града. Аз ще взема проклетия трон, става ли?

На следващата сутрин той призовал сър Хобърт Хайтауър, за да обсъдят подробностите по превземането на Кралски чертог. Сър Хобърт донесъл със себе си като дар две бурета с вино, едно с дорнско червено и едно с арборско златно. И макар да нямало вино, което да не му харесва, Улф Пияндето се славел като любител на по-сладките вина. Без съмнение сър Хобърт се е надявал сам да пие киселото червено, докато Улф се налива с арборско златно. И все пак нещо в поведението на Хайтауър предизвикало подозрението на Белия (той се потял, заеквал и бил излишно любезен, както по-късно свидетелства скуайърът, който им прислужвал). Предпазливо, Чука се разпоредил да оставят дорнското червено за по-късно и настоял сър Хобърт да сподели с него арборското златно.

Историята може да каже малко добри неща за сър Хобърт Хайтауър, но никой не може да оспори обстоятелствата около неговата смърт. Вместо да предаде своите съучастници „шипове“, той оставил скуайърът да напълни чашата му, изпил до дъно и поискал още. След като видял, че Хайтауър пие, Улф Пияндето оправдал прякора си, пресушавайки три чаши, преди да започне да се прозява. Отровата във виното била упойваща. Когато лорд Улф отишъл да спи, за да не се събуди никога, сър Хобърт скочил на кралата си и се опитал да повърне, но било твърде късно. Сърцето му спряло да бие след час.

По-късно лорд Ънуин Пийк предложил хиляда златни дракона на всеки рицар с благородно потекло, който успее да подчини Среброкрила. Трима се отзовали. Когато на първия била откъсната ръката, а вторият бил обгорен до смърт, третият размислил. По това време войската на Пийк, останки от огромната армия, която принц Дерон и лорд Ормунд Хайтауър довели от Староград се била разпиляла. С десетки, дезертьорите напускали Тъмбълтън с цялата плячка, която можели да носят.

Примирен с поражението, лорд Ънуин призовал своите лордове и сержанти и наредил отстъпление. Обвиненият обърни-плащ Адам Веларион, роден като Адам от Корпус, бил спасил Кралски чертог от враговете на кралицата… с цената на собствения си живот.