Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 55

Джордж Мартин

Тези конфликти достигнали точката си на кипене, когато Тъмбълтън научил със закъснение за смъртта на Емонд Таргариен в Харънхъл. От крал Егон II нямало ни вест ни кост, откакто Кралски чертог бил паднал във властта на неговата полусестра Ренира, а много се опасявали, че кралицата го е погубила тайно и е укрила трупа му, за да не бъде осъждана като родоубийца. С гибелта на брат му Емонд, зелените останали без крал и без водач. Следващ в линията за наследяване бил принц Дерон. Лорд Пийк заявил, че трябва веднага да провъзгласят момчето за принц на Драконов камък; а тези, които вярвали в смъртта на Егон II искали да го короноват.

Двамата изменници също усещали нуждата от крал… но Демън Таргариен не бил кралят, който желаели.

— Имаме нужда от силен мъж да ни води, не от момче, — заявил Коравия Хю Чука. — Тронът трябва да бъде мой!

Когато Храбрия Джон Рокстън поискал от него да узнае с какво право претендира да се нарича крал, лорд Чука отвърнал:

— Със същото право като Завоевателя. Дракон.

И наистина, със смъртта на Вхагар, най-старият и най-голям дракон в цял Вестерос вече бил Вермитор, някога язден от Стария крал, а сега от Коравия Хю, копелето.

Вермитор бил три пъти по голям от Тесарион, която пък била яздена от принц Дерон.

Всеки, който ги бил зървал заедно, не можел да не забележи, че Вермитор бил по-страховития звяр.

Макар претенцията на Чука да била неуместна за човек с толкова ниско потекло, той имал безспорно някаква таргариенска кръв и се бил доказал като свиреп в битка и великодушен с тези, които го следват. Проявявал този тип щедрост, която привлича хората към водача, както трупът привлича мухите. А тези хора били несъмнено най-лошия вид: наемни мечове, рицари-разбойници и всякаква паплач, мъже с покварена кръв и неясен произход, които обичали битката заради самата нея и живеели от насилие и грабежи.

Лордовете и рицарите от Староград и Предела обаче били обидени от арогантността на претенцията на Изменника, а самият принц Дерон Таргариен най-силно. Той така се разгневил, че плиснал чаша вино в лицето на Коравия Хю. Лорд Белия видял в това единствено безсмислена загуба на добро вино. Лорд Чука казал:

— Малките момчета трябва да са по-възпитани, когато мъжете говорят. Мисля, че баща ти не те е бил достатъчно често. Внимавай, да не поправя този пропуск.

Двамата изменници си тръгнали заедно и започнали да правят планове за коронацията на Чука. Когато били видени на следващия ден, Коравия Хю носел корона от черно желязо за ярост на принц Дерон и неговите благородни лордове и рицари.

Един от тях, сър Роджър Корн се осмелил да събори короната от главата на Чука.