Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 56

Джордж Мартин

— Короната не прави човек крал — казал той, — трябва да сложиш подкова на главата си, ковачо.

Това била глупава постъпка. На лорд Хю не му било забавно. По негова команда хората му повалили сър Роджър на земята, а копелето на ковача заковал не една, а три подкови в черепа на рицаря. Когато приятелите на Корн опитали да се намесят, били извадени кинжали и изтеглени мечове, което оставило трима мъже мъртви и дузина ранени.

Това било повече отколкото лордовете поддържащи принц Дерон можели да понесат. Лорд Ънуин Пийк и Хобърт Хайтауър (последният не особено охотно) свикали единадесет други лорда и оземлени рицари на таен съвет в избата на един от хановете в Тъмбълтън, за да обсъдят как биха могли да обуздаят арогантността на двамата драконови ездачи. Заговорниците се съгласили, че ще е по-лесно да се разправят с Белия, защото бил по-често пиян, отколкото трезвен и никога не бил показвал особена воинска доблест. Чука изглеждал по-опасният, напоследък той бил заобиколен ден и нощ от блюдолизци, лагерни подлизурковци и наемници жадуващи благоразположението му. Нямало да им бъде много от полза да убият Белия, а да оставят Чука жив, отбелязал лорд Пийк; необходимо било Коравия Хю да умре пръв. Дълго и шумно лордовете спорели в хана на име „Кървавите шипове“ докато обсъждали как най-добре биха могли да постигнат това.

— Всеки човек може да бъде убит, — обявил сър Хобърт Хайтауър, — но как да се справим с драконите?

Взимайки предвид размириците в Кралски чертог, сър Тайлър Норкрос казал, че и само Тесарион щял да им бъде достатъчен да им помогне да си върнат Железният трон. Лорд Пийк отговорил, че победата би била по-сигурна с Вермитор и Среброкрила. Марк Амброуз предложил първо да завземат града и след като са сигурни в победата, тогава да се разправят с Белия и Чука. Но Ричард Родън настоял, че в този начин на действие няма чест.

— Не можем да искаме от тези хора да проливат кръвта си с нас, а след това да ги убием.

Храбрия Джон Рокстън успокоил спорещите.

— Ще убием копелетата сега, — казал той. — След това, нека най-смелите от нас ще вземат драконите им и полетят с тях в битка.

Никой от намиращите се в избата не се съмнявал, че Рокстън говорел за себе си.

* * *

Въпреки, че принц Дерон не присъствал на заседанието на Съвета на Шиповете (както съзаклятниците били наречени), те не желаели да действат без неговото съгласие и благословия. Оуен Фосоуей, лорд на Сайдърхол бил изпратен под прикритието на нощта да събуди принца и да го доведе в избата. Там заговорниците го информирали за техните планове. Някога благия принц не само не се поколебал, когато лорд Ънуин Пийк му подал указите за екзекуция на Хю Чука и Улф Белия, но и охотно поставил печата си върху тях.

Хората могат да обмислят, да плетат интриги и да съставят планове, но също така трябва и да се молят, защото никой човешки план не е устоял срещу капризите на боговете. Два дни по-късно, в същия ден, в който Шиповете били планирали да ударят, писъци и вопли разбудили Тъмбълтън още по тъмно. Пред стените на града горели лагерите. Колони от бронирани рицари се изсипвали от север и запад сеейки смърт и унищожение. От небето валял дъжд от стрели и дракон се спускал над града страховит и ужасяващ.