Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 57

Част IV

Така започнала Втората битка при Тъмбълтън.

Драконът бил Морски дим, а ездачът му сър Адам Веларион, решен да докаже, че не всички копелета са обърни-плащове. Какъв по-добър начин да направи това от превземането на Тъмбълтън от ръцете на Двамата изменници, чието предателство опетнило и него? Певците казват, че сър Адам бил полетял от Кралски чертог към Божие око, където се приземил на свещения Остров на ликовете и там се бил съветвал с горските чеда. Учените обаче, трябва да се придържат към наличните факти, а това, което знаем, е, че сър Адам бил полетял бързо и надалеч, отбивайки се в големи и малки замъци, чиито лордове били верни на кралицата, за да успее да събере армия.

Много битки и схватки били водени вече по земите, през които протича Тризъбеца, нямало крепост или село, което да е заплатило кървава дан… но Адам Веларион бил непреклонен, решителен и красноречив, а речните лордове знаели много и много за ужасите, които били сполетели Тъмбълтън. Когато сър Адам бил готов да нанесе удар върху града, имал близо четири хиляди мъже зад гърба си.

Огромната войска лагеруваща при стените на Тъмбълтън била по-многобройна от нападателите, но тя била вече твърде дълго на едно място. Дисциплината била отпусната, били плъзнали болести; смъртта на лорд Ормунд Хайтауър ги оставила без водач, а лордовете, които искали да командват на негово място не се спогаждали. Били толкова погълнати от своите конфликти и съперничества, че били забравили за истинските си врагове. Нощната атака на сър Адам ги заварила напълно неподготвени. Преди мъжете на принц Дерон да разберат, че има битка, враговете били вече сред тях посичайки ги, докато излизали олюлявайки се от палатките си, докато оседлавали конете си, докато се опитвали да поставят броните си, докато закопчавали коланите за мечовете си.

Най-опустошителен от всичко бил драконът. Морски дим се спускал многократно, отново и отново, бълвайки пламъци. Скоро стотина шатри били обхванати от огъня, в това число и прекрасните копринени павилиони на сър Хобърт Хайтауър, лорд Ънуин Пийк и на самия принц Дерон. Градът също не бил помилван. Тези магазини, домове и септи, които останали след първото нападение, били погълнати от драконовия огън.

Дерон Таргариен спял в шатрата си, когато започнала атаката. Улф Белия бил в Тъмбълтън спящ след пиянска нощ в превзета от него кръчма, наречена „Похотливият язовец“. Коравия Хю Чука бил също зад стените на града, в леглото на вдовицата на някакъв рицар убит по време на първата битка. И трите дракона били извън града, в полетата отвъд лагерите.

Въпреки, че били направени опити да се събуди Улф Белия от неговия пиянски сън, това се оказало невъзможно. Позорно той се търколил под масата и хъркал докато траела битката. Коравия Хю Чука реагирал по-бързо. Полуоблечен той се втурнал надолу по стълбите към двора, искайки чука, доспехите и коня си, за да може да излезе от града и оседлае Вермитор. Хората му се втурнали да изпълняват заповедите, дори когато Морски дим подпалил конюшните. Но лорд Рокстън бил вече на двора.