Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 45

Според историята, това бил моментът, в който принц Демън Таргариен преметнал крак над седлото и скочил от единия дракон върху другия. В ръката си държал Тъмна сестра, мечът на кралица Висения. Емонд Едноокия ужасен погледнал нагоре и задърпал веригите, с които бил вързан към седлото, но Демън свалил шлема от главата на племенника си и забил меча си в ослепеното око на принца с такава сила, че острието излязло от задната страна на гърлото му. В следващия миг драконите се ударили в езерото и вдигнали воден стълб, за който казват, че бил висок колкото кулата Кралска клада.

Нито мъж, нито дракон можел да оцелее след такъв сблъсък, твърдели по-късно рибарите, свидетели на зрелището. И така било.

Караксес доживял само колкото да успее да допълзи до сушата. Бил изкормен, с едно откъснато крило, а водите на езерото димели около него. И все пак Кървавия змей намерил сили да се довлече на брега и да издъхне под стените на Харънхъл. Трупът на Вхагар потънал в дълбините, а водите над мястото, където издъхнала, кипели от горещата кръв извираща от зеещата на врата й рана. Когато я намерили години по-късно след Танца на драконите, костите на принц Емонд облечени в броня били все още завързани към седлото му, а Тъмна сестра била забита в очната му кухина чак до дръжката.

Несъмнено принц Демън също е загинал. Останките му никога не били намерени, но в това езеро има странни подводни течения, както и гладни риби. Певците разказват, че старият принц оцелял след падането и отишъл при момичето си Коприва, за да прекара с нея остатъка от живота си. От подобни истории се създават великолепни балади, но не могат да се считат за достоверни.

Драконите загинали в танц над Божие око на двадесет и втория ден от петата луна на 130 година сл. З. Е. Демън Таргариен бил на четиридесет и девет години в деня на смъртта си, принц Емонд само на двадесет. Вхагар, най-внушителният от драконите на Таргариен след Балерион Черният ужас, бил на белия свят сто осемдесет и една години. Така загинала последната жива твар от дните на Завоеванието на Егон, когато мракът и тъмнината погълнали прокълнатия замък на Черния Харън. Свидетелите на това събитие били така малобройни, че изминало доста време, преди света да узнае за последната битка на принц Демън.

* * *

В Кралски Чертог кралица Ренира ставала все по-самотна с всяко ново предателство. Подозираният в измяна Адам Веларион избягал, преди да успеят да го разпитат. Заповядвайки ареста му, кралицата изгубила не само дракон и ездач, но и кралската си Ръка… а и повече от половината от армията, която била отплавала от Драконов Камък, за да превземе Железния трон се състояла от мъже, заклети на Дома Веларион. Щом станало известно, че лорд Корлис гние в тъмница под Червената цитадела, те започнали да напускат кралицата със стотици. Някои го правели през Площада на Обущаря, присламчвайки се към събралата се там тълпа, други се измъквали през страничните порти или дори през стените, с намерението да се върнат в Дрифтмарк. Но и на тези, които останали не можело да се има доверие.