Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 43

— Кралицата е забранила косъм да падне от главата му — напомнил им лорд Мутън. — А убийството на двама гости в леглата им е двойно по-лошо от убийството на един. Ще съм два пъти проклет.

Сетне въздъхнал и казал:

— Иска ми се да не бях чел писмото!

Тогава заговорил майстер Норен:

— А може би не сте го прочел.

За какво са говорили после, не се знае. Знаем, че майстерът, млад мъж на двадесет и две години отишъл при принц Демън и Коприва докато вечеряли и им показал писмото. След като го прочел, принц Демън казал:

— Думи на кралица, дела на мръсница.

Извадил меча си и попитал дали зад вратите чакат мъжете на лорд Мутън, за да ги задържат. Като чул, че майстерът е дошъл сам и скришом, прибрал меча и казал:

— Лош майстер си, но добър човек.

Заръчал му да си иде, и му заповядал до сутринта и дума да не изрича за станалото.

Не е записано как принцът и момичето му са прекарали последната нощ под покрива на лорд Мутън, но на зазоряване се появили на двора заедно и принц Демън помогнал на Коприва да оседлае Овцекрад за последен път. Обичайно тя го хранела всеки ден преди да полети, защото когато драконите са с пълен стомах, по-лесно се подчиняват на волята на ездача си. В онази сутрин Коприва го нахранила с черен овен, най-големия в Девиче езеро, на когото тя сама била прерязала гърлото. Когато възседнала дракона, по кожените й дрехи се стичала кръв, записал майстер Норен, „а по лицето й се стичали сълзи.“

Мъжът и девойката не си казали и дума за сбогом, но когато Овцекрад ударил въздуха с кожените си кафяви криле и се издигнал в утринното небе, Караксес вдигнал глава и издал писък, който разбил всички прозорци в кулата на Джонквил.

Високо над града, Коприва насочила дракона към Рачешкия залив и изчезнала в утринните мъгли. Никой повече не я видял.

Демън Таргариен се върнал в замъка само за да закуси с лорд Мутън.

— За последен път ме виждате — казал на Негово благородие. — Благодаря ви за гостоприемството, кажете на всички, че отлитам към Харънхъл. Ако моят племенник Емонд се осмели да се изправи срещу мен, ще ме намери там, сам.

И така принц Демън излетял от Девиче езеро за последен път.

След като Демън бил далеч, майстер Норен отишъл при лорда си и му казал:

— Свалете веригата от шията ми и ми вържете ръцете. Трябва да ме предадете на кралицата. Като предупредих предателката и й помогнах да избяга, сам станах предател.

Лорд Мутън отказал.

— Запази веригата си — казал Негово благородие. — Тук всички сме предатели.

И в същата нощ знамената на кралица Ренира, които се веели над портите на Девиче езеро били свалени, а на тяхно място бил издигнат златния дракон на Егон II.

* * *

Над обгорелите кули и разрушените цитадели на Харънхъл не се веели знамена, когато принц Демън се спуснал от небето и завзел замъка в свое име. Няколко скитника се били приютили в дълбоките изби и подземия, но звукът на крилата на Караксес ги накарал да избягат. След като изчезнал и последния от тях, Демън Таргариен обхождал сам огромните като пещери зали, а единствен другар му бил драконът.